Помня, че като дете нямахме постоянно жилище, непрестанно скитахме и наемахме квартири. Майка ми е имала връзка с женен мъж и така съм се родил аз.
Когато бях на пет години, майка ми пък срещна друг мъж и искаше да бъде с него, но той й постави условие, че ще я вземе, ако е сама. Тя с лекота замени мен, собствения й син, с този мъж.
Доведе ме при баща ми, като му даде всички необходими документи. Позвъни на на вратата на апартамента му, чу шума от отварянето на ключалката и избяга. А аз седях като в небрано лозе.
Вратата се отвори баща ми и се изненада, когато ме видя. Веднага разбра кой съм.
Вкара ме в апартамента. Жена му ме прие добре, както и техните деца – дъщеря и син. Баща ми искаше първо да ме изпрати в сиропиталище, но жена му не ми позволи да направя това, като каза, че аз не съм виновен за нищо. Просто свята жена.
Отначало чаках собствената си майка, мислех, че ще се върне за мен. А после спрях и започнах да наричам съпругата на баща си мама. Собственият ми баща не изпитваше топли чувства към нито едно от децата си, да не говорим за мен.
Смяташе ме за допълнително гърло за хранене, но продължи да ме издържа, както и останалата част от семейството.
Той беше доста деспотичен човек. Когато се прибираше, всички заедно се затваряхме в детската стая и се опитвахме да не попаднем пред очите му, а когато накрая отиде при друга млада любовница, всички въздъхнахме с облекчение.
По това време бяхме почти възрастни. Сестра ми и брат ми завършваха училище.
По стечение на обстоятелствата (татко живееше в двете семейства) бяхме практически на една и съща възраст, така че и аз се подготвях за матурите в училище. Бяхме трима абитуриенти. Помагахме си един на друг в ученето и живота.
Всеки от нас мечтаеше да влезе в престижен институт. Татко, въпреки че не беше мил към нас, обеща да плати за обучението ни и удържа на думата си.
Приеха ни и учихме, като получихме онези специалности, за които мечтаехме. И тогава се случи така, че баща ни почина. Той остави след себе си добро наследство.
Последната му любовница не получи нищо – просто не й стигна времето да го ожени за себе си. Така всички станахме пълноправни собственици на неговата фирма и паричните сметки.
Продължихме да развиваме бизнеса. Дойде моментът, когато трябваше да замина в чужбина, за да отворим нов клон. Решихме, че аз ще отговарям този клон.
Предложих да взема майка ни с мен – тя, повече от всеки друг, беше достойна да отиде в топла страна. Сестра ми и брат ми подкрепиха идеята ми.
И така дойде денят, в който трябваше да заминем. Тогава внезапно се появи собствената ми майка. Веднага я познах. Детският ми спомен беше запечатал образа й в продължение на много години.
Тя изведнъж реши да си спомни за мен, когато разбрала, че си отивам:
„Сине, аз съм истинската ти майка, Забрави ли ме? Порасна, а на мен така ми липсваше и така се тревожех за теб. Хайде най-сетне да заживеем заедно!“
Учудих се на наглостта й: „Разбира се, че те помня! Помня как избяга пред вратата, оставяйки ме съвсем малък. И ти не си моята майка. Моята майка сега заминава с мен“.
Обърнах се и си тръгнах. И не съжалявам ни най-малко.
Моята майка е тази, която не се страхуваше да вземе детето на съпруга си от чужда жена. Моята майка е тази, която ме отгледа в любов и обич.
С нея заминахме за другата държава. Там срещнах бъдещата си съпруга. А в същото време мама пък се омъжи за прекрасен мъж.
