„Какво е това постоянно чувство на недоволство, безпокойство, което обикновено изпитваме вътре в себе си, спасява духовния глас на съвестта, който ни говори вътрешно на подсъзнателно ниво и често противоречи на собствената ни воля и обявява живота ни ? Докато живеем в противоречие със закона на светлината, който ни е даден, този глас няма да замлъкне, защото това е гласът на самия Бог в нашата душа. От друга страна, това рядко срещано чувство на остра удовлетвореност, пълнота и радост е щастието, породено от единението на божественото начало в нашата душа с универсалната хармония и божествената същност на света.“
Недоволството под една или друга форма може да бъде изпитано от всеки човек (живеещ земния живот). Причините за неудовлетвореност могат да бъдат всякакви: домашни, семейни, както и свързани с професионалните дейности.
Има обаче случаи, когато недоволството е почти постоянен спътник на човек в живота му. Въпреки че изглежда, че няма причина за това. Разбира се, ако не говорим за специални заболявания. Причината за този вид недоволство често е податливостта на човека към една или друга греховна страст.
Бог е създал земните неща и ние можем да им се наслаждаваме и да Го познаваме чрез тях. Те са източник на радост, утеха и радост за нас и това е добре. Проблемът възниква, когато спрем дотук, когато не вземем всичко, което светът може да ни предложи и не се опитаме да излезел отвъд рамките.
Земните неща не ни удовлетворяват, защото не сме създадени за земните неща. Светът не ни прави съвършено щастливи, защото е далеч от съвършенството.
Земните неща са прекрасни, но Бог е този, който им дава смисъл и стойност и Той ни дава това чувство, за да ни помогне да помним това. Днес благодаря на Бог, че ни е дал тази неудовлетвореност, за да ни напомни, че сме синове и дъщери на Всевишния.
Искрено вярващият християнин търси радостта в духовното общение с Бога, с ближните, в (богоугодната) реализация на своите способности. Много светии са понасяли глад, студ, подигравки, подигравки, гонения, побоища, и въпреки това са имали утеха и радост в Господа.
Прекомерното недоволство може да означава липса на вяра в човек, християнска надежда. Оставайки дълго време в това състояние, човек рискува да изпадне в състояние на униние или отчаяние, което е тежък грях.
Истинската цел на човека е да достигне Бог и само той може да реши кога да живеем и кога да умрем.
