В онази студена утрин мъжът ми ме събуди с думите:
— Елена, събуди се … хайде, събуди се … бързо, трябва да направим нещо…
— Какво става? – опулих се аз, неразбирайки защо ме буди толкова рано.
— Под дървото има някакво бебе… в количка… навън вече е светло, обиколих нявсякъде, не можах да намеря родителите…
— Какво си правил на улицата по това време??
— Ставай… Трябва да го приберем някъде. Ще замръзне!
Разбира се, бързо станах от леглото, облякох се и последвах съпруга си. И наистина – под дървото на входа на нашата кооперация имаше детска количка и в нея спеше сладко бебе
В количката имаше пакет, погледнах вътре. Имаше памперси, адаптирано мляко, а също и етикет от родилния дом. Той съдържаше само датата на раждане, височината и теглото на детето, но не и фамилното име на майката.
Някой умишлено бе оставил това малко човече с „вещите му“. Обадих се на полицията. Дежурният не беше склонен да говори с мен, но обеща да изпрати кола веднага щом някой се освободи.
Позволи ми да прибера бебето, да го нахраня и преоблека. Така и направихме, защото по време на разговора детето започна да плаче.
След като мум махнахме пелените, разбрахме, че е момиче. Беше смугла, сладка, с кафяви очи. Беше вероятно на малко повече от седмица.
Час по-късно пристигна полицейската патрулка. Дълго писаха нещо, задаваха много въпроси, след което взеха бебето и си тръгнаха.
Тази малка красавица дълго време не можеше да ми излезе от главата. Седмица по-късно не издържах и отидох в полицията, за да разбера как се е развила бъдещата й съдба.
Полицията ме пренасочи към отдела за настойничество. Там отначало грубо ми отказаха информация. Настоях, като се позовах на факта, че мъжът ми е намерил това дете. Тогава все пак им се откъсна от сърцето малко информация:
— Момичето е прегледано, абсолютно здраво е. Имаме списък с чакащи за бебета като нея, така че тя веднага беше взета в своето ново семейство.
— А родната й майка? Тя беше ли намерена?
— Да. Младо момиче. Неомъжено. Родителите й я изгонили от вкъщи и й казали да не се връща с „ремарке“. Затова и тя изоставила новородената си дъщеря.
Успокоих се и се зарадвах, че момиченцето е намерило семейство, в което ще бъде добре дошло. Олекна ми на сърцето.
Желая ти попътен вятър в живота, мъниче.
