Да. Починалите ни близки понякога комуникират с нас от отвъдното и има много свидетелства за това. Представяме ви няколко реални истории, които споделят за своя контакт с отишлите си близки:
„Наскоро почина колежка на моя близка приятелка. Младата, красива жена си отиде внезапно за всички. Не бяха минали и четиридесет дни, когато тя се появи в съня на приятелката ми и я пита: „Виж, тази рокля отива ли ми или не?“ Впрочем, роклята, с която била облечена, била тази, с която я погребали.
Тогава което моята приятелка й задава контра въпрос: „Къде отиваш?“ На което починалата отговаря: „Как къде? На среща със съпруга ми. Трябва да пристигне скоро. Трябва да го посрещна красиво.
На четиридесетия ден съпругът й почина също толкова внезапно и неочаквано за всички.“
***
„Ако починал човек поиска нещо насън, тогава трябва да изпълните молбата му и да донесете това, което иска, на гробището.
Ако никой не си спомня починалия дълго време или не е посещавал гроба му, тогава той може да дойде насън, за да напомни за себе си. Например на рождения си ден . Тогава трябва да си спомните за енго, да си спомните как е живял, какво е обичал, да разкажете за него на по-младите членове на семейството, да разгледате снимките му, да отидете на гробището, да донесете сладкиши или цветя на гроба.
Ако починалият ви помоли да отидете на църква или да купите нещо, тогава молбата трябва да бъде изпълнена стриктно.
Един ден сънувах чичо ми, който почина, когато бях още малка. Насън се оплака, че краката му се мокрят. В съня го видях да сочи краката си, които бяха обути с плетени вълнени чорапи.
На сутринта разказах този сън на майка ми и попитах защо чичо ми носи чорапи? Мама отговори, че тогава е имало проблеми с обувките и той бил погребан с вълнени чорапи. Когато близките му отишли на гроба му, видели, че далечният ъгъл на гроба се е срутил и там е стояла вода. Гробът бил пресушен, добавена е пръст и в общи линии молбата на починалия била изпълнена.“
***
„Преди няколко години майка ми почина. Рак. Приживе тя ходеше вкъщи с ръчно плетени пуловери, но я погребахме в пола с блуза.
Тя не обичаше да ходи така. И веднъж ми се присъни, като ме попита: „Защо не съм с пуловер?“ Бях много изненада. Раздадох бонбони на децата за Бог да прости.
Няколко седмици по-късно отново я сънувам. Приживе майка ми обичаше да плете. И в съня седеше и плетеше. Казвам й, мамо, какво правиш? А тя ми отговаря троснато, че плете пуловер. Тогава хората ми казаха, че трябва да се сложи пуловер в ковчега й. Така и направиха. Никога повече не сънувах майка си.“
***
„Когато брат ми почина, мислех, че ще полудея, ридаех, крещях и питах на глас защо се е случило така… това продължи до 40 дни.
На 40-ия ден видях сън: седях в дома на родителите си и той седна до мен и ме прегърна. Исках и аз да го прегърна и да го целуна, но той не ми позволи и макар в съня си да осъзнавах, че не е жив, лицето му беше нормално на цвят.
Покойният ми брат ми каза: „Сестричке, спри да плачеш, така е било нужно да стане, но скоро ще се върна“.
Няколко години по-късно се роди внукът ми и два часа по-късно го държах на ръце. И изведнъж бебето отвори очи, ухили се (така правеше брат ми) и отново заспа. Днес той е на 5 години и понякога ме нарича неговата малка сестра, а след това се коригира: „О, баба де!“
Сигурна съм, че внукът ми има душата на брат ми!“
***
„Когато дъщеря ми, нашата Надежда, нашата светлина, почина, много плаках. Вадех душата си и тази на близките си. Но една вечер я чух да ми говори и да ме моли да не плача. „Защото, мамо, ми е студено, много студено!” Стопли ме! Не плачи!“
Да, после имаше сълзи, но бяха различни! Никога повече не чух гласа на дъщеря си! Но знам, че небето имам свой ангел-пазител!“
***
„Има нещо на този свят, неподвласстно на нашето съзнание.Имах съсед, който ми разказа следнатаистория.
Тя била тийнейджър и имала по-малък брат, който се разболял и починал. Майка й плачел непрестанно. И съседката ми, тогава още момиче, сънувала.
Видяла по-малкия си брат, той бил във вода до колене. И молел сестра си да каже на мама да спре да плаче, иначе ще се удави. Момичето разказало на майка си за съня си. Найката избухнала в сълзи, но това било последните сълзи.
И след известно време момичето пак имало сън: нейното весело братче тича през зелена поляна и хваща пеперуда. Сестрата разбрала, че брат й е добре.“
***
Когато работех като козметик, имах много клиенти и един ден дойде бременно момиче и с нея видяхедна баба (полупрозрачна, светла), която отдавна беше починала.
Описах бабата на момичето и й казах името й. Едва тогава тя повярва и ми позволи да й оредам съобщението, което покойната баба имаше за нея: че скоро ще има здравословни проблеми, но най-важното е да не се тревожи, всичко ще мине без последствия, ако не се тревожи…
Днес баба е ангел-пазител на бебето, което въпросната клиентка роди. Родилката се разболя от „корона“ в 8-мия месец (дори когато не знаеха нищо за тази гадости и нагнетяваха страх), но беше спокойна и знаеше, че се грижат за нея и всичко ще бъде наред“.
А вие имали ли сте подобни преживявания? Споделете в коментарите.
