Често ругаем на свещениците. Ту за големите им кореми, ту за скъпите им коли… Но ако изведнъж се обърнем към тях в беда, те ни се показват от съвсем друга страна. А има и свещеници като от разказите на Чехов, които въпреки умората или късния час отиват като лекари и спасяват хора, чиито дни или дори часове са вече преброени.
„Във време, когато практически нямаше свещеници, ходех на църковни служби и у дома, служех в църква и в болници – разказва свещеник.
В този ден бях особено уморен, дойдох в църквата. И изведнъж чух телефонно обаждане.
Една жена се обади, беше много притеснена за умиращата си роднина. Исках да й откажа, но тя толкова искрено ме помоли да й помогна, Усещах нейната откритост, тревога в гласа й, загрижеността й за болната, че не можех да й откажа.
Тя поиска да я посетя в реанимацията, защото не се знае дали нейната роднина доживее до сутринта. Както разбрах, жената била в много лошо състояние.
Но в същото време можех почти със спокойно сърце да й откажа. Защото се оказа, че тази жена беше невярваща и при това атеистка. Тя се карала на Църквата , карала се на свещениците и през целия си живот никога не стъпвала в църква.
Но тя ме помоли да причастим болната, докато е в кома, в безсъзнание. Помоли ме с искрена вяра, още повече, че свещеникът не може да откаже на човек, който умира, който може да не доживее до сутринта.
Но аз знам, че това няма как да се направи. Не можете да се обедините с Христос против Неговата воля. Невъзможно е насилствено съединяване с Христос. Особено за някой, който не може да се покае или да изповяда греха си, още повече атеист.
И все пак се съгласих. Взех със себе си миро, молитвеник и свещени дарове за всеки повод. Понякога се случва човек изведнъж дойде на себе си.
Отидох в интензивното отделение. На едно легло превързват пациент, на друго му слагат инжекции, но никой не идваше при тази жена. Можеше да се чуе как диша тежко. Имах чувството, че всеки дъх, който поема, може да е последен.
Лекарите повториха същото за нейната диагноза.
Отворих молитвеника, прочетох молитви за болната и взех масло от кандилото. Помазал челото и гърдите му, благослових я и си отидоха, като предадох всичко на Божията воля. Беше невъзможно да откажа на онази жена, която ме помоли.
Помислих си, че на изпадналата в кома не й остава много и скоро ще си отиде.
Ден по-късно ми се обажда пак онази жена и ми благодари. Мислех, че се обажда за погребението. А тя ме изненада с друг въпрос: „Можете ли да дойдете и да я причастите?“
Оказа се, че пациентката се е почувствала по-добре и е дошла на себе си. И самата тя искала да се изповяда, да се покае и да се причасти. Цяло чудо е, когато лекарите давали на болната буквално часове, но още по-голямо чудо е, че тя пожела да се покае и да се изповяда.
Попитах в интензивното отделение ли трябва да дойда. На което те отговориха отрицателно и обясниха, че е преместена в общо отделение. Тогава вече взех кръста, мисала и пак Светите Дарове.
А когато пристигнах, ме посрещна млада жена на около 40-45 години. Не вярвах на това, което видях, дори не можах да я позная, понякога не разпознаваш чертите на лицето на привидно различен човек.
Тя ме посрещна с радост и благодарност. По нейна молба аз я изповядах и я причастих.
Известно време не чух нищо за нея.
Мина година и пак ми се обади същата жена, която ми звънна първия път. Този път с молба да опея жената, която беше в кома. Имаше много роднини на погребението. И най-накрая говорих по-подробно с жената, която се беше застъпила толкова пламенно з асвоята болна роднина.
И тогава се случи истинско чудо.
Научих, че след като се е причастила, тя се е покаяла, след това се е изповядвала и е причастявала многократно, доколкото й е позволявало здравето, и Господ е дал още една година живот за покаяние.
Той й даде една година за покаяние, за да може да се покае, да понесе кръста на болестта, за да отиде след това мирно при Господа.
Запомних тази история и я разказах за назидание на дошлите да се простят с нея. Беше невероятно. За мнозина тя беше нещастен, болен човек, който толкова неразумно пропиля и съсипа живота си. И тогава Господ й показа своята милост.“
И всичко това заради молитвата и вярата на грижовната й роднина. Това допълнително потвърждава, че Господ е до нас.
