Не съм чувала тази история от странични хора, но я наблюдавам лично – майката и дъщерята са мои кръщелници.
Майката не планираше да има деца, искаше да се посвети на кариерата си. Затова имала много причини, една от тях, че светът е твърде жесток, че няма да се справи и т.н.
Като цяло до трийсет и пет години тя твърдо се придържаше към убежденията си, но след като достигна тази възраст, внезапно разви фикс идеята, че трябва да вземе приемно дете.
Не беше омъжена, кариерата й беше на върха. И изведнъж ужасна трагедия – сериозно нараняване на гръбначния стълб, което просто я изтръгна от обичайния й живот.
Но тя не се отказа, стъпи на краката си и се възстанови. Между другото, прогнозите на лекаря не бяха оптимистични, но въпреки всичко тя успя да се възстанови.
И продължи да мечтае за бъдещия си син. Ще си вземе бавачка, за да й помага и ще има достатъчно пари за живот – все пак тя изкарваше приличен доход. А бебето – колкото по-малко, толкова по-добре, за да си станат възможно най-близки.
Разбира се, говорихме много за нейните планове – рискът беше твърде голям и можеше да съжалява по-късно за осиновяването. В крайна сметка това ще бъде дете на някой друг с произволен набор от гени.
Но тя беше непреклонна и никой от близките й не беше уведомен. Започна това странно търсене – за бебето, което трябва да е ннейно.
Посетихме различни сиропиталища с нея – децата бяха изненадващо спретнати и сладки. Най-после се случи.След известно време й се обадиха и й съобщиха заветната информация: „Дете на девет месеца – елате да го видите и да се запознаете!“
Тя, разбира се, веднага се втурна да посрещне бъдещия си син, почти тичайки през територията на институцията, когато изведнъж едно от разхождащите се деца я извика: „Мамо!!! Моята майка!“
Тя се олюля, потъна в снежна преспа, а бебето я прегърна с ръце и не спираше да повтаря: „Мамо, мамо!”
Тогава тя преживя много сложни и може би най-ярките емоции в живота си. Вече беше забравила за момчето – това е нейната дъщеря, самата съдба решила всичко.
Сърцето й сякаш било разкъсано на парчета, в този момент тя осъзнала, че наистина е станала майка на това славно и вече много скъпо двегодишно момиченце.
Момичето било толкова слабо, крехко и много болнаво. Но не спирало да повтаря, че тя е нейната дъщеря, най-милото и най-близкото дете на света.
Между другото, дори в сиропиталището се опитаха да я разубедят от идеята да вземе това момиче – лоша наследственост, лошо здраве, изоставане в развитието, родителите все още бяха в процес на лишаване от права върху дъщеря им.
Детето съвсем наскоро пристигнало в сиропиталището. Но тя не се отказа, търпеливо изтърпя съдебните и други процедури и го осинови.
А после започна сериозно да се занимава с рехабилитацията на дъщеря си – да я води при специалисти, да я развива. На тригодишна възраст вече ходеше на два курса наведнъж – рисуване и гимнастика.
Разбира се, не всичко се получи веднага, но тя беше много търпелива и се справи с всичко. Близките бяха изненадани, но приеха детето. А то имаше най-любящата майка. Тя дори дъщеря си на море, за да живее редовно при по-добри климатични условия.
За момичето казват, че има невероятен късмет.
Но не само детето, а и майка й има късмет – все пак и двете безкористно се обичат и правят щастливи. Тези две красавици живеят заедно от 10 години. Момичето учи в престижно училище и носи само шестици.
В същото време тя е невероятно послушна и отзивчива – помага на майка си във всичко и й е благодарна за всичко.
