Тази история, базирана на сценария „Как смеете да слагате непсраведливи оценки“, ми беше разказана от колега.
Майката на ученика дойде в кабинета си и започнала „да си търси правата“. Жената се аргументирала, че учителката е поставила грешна оценка за домашното на детето.
Майката не била доволна от факта, че домашните не се оценяват в дневника. Също така според нея учичтелката значително понижава оценките.
Майката без никакво смущение казала, че домашните на детето се пишат от бащата и няма как да са грешни.
А той, между другото, има висше икономическо образование, така че задачата е решена правилно, без никакво съмнение. Освен това те били проверили отговорите, които са представени в края на учебника и всичко съвепадало.
А учителката му писала двойка! Можете ли да си представите колко ядосана била тази майка?
Бащата решавал задачите и проверявал отговорите. А учителката, тази толкова неприятна жена, му писала двойка.
Но моята колежка учителка също била умна и „с остър език“, така че отговорила по много точен начин.
– Детето ви може просто да е преписало отговорите. А щом бащата е писал домашното, добре. Той се е постарал толкова много. Донесете бележника му, ще му пиша шестица. А вашето дете получи оценката, която отговаря на неговите знания.
Достоен отговор! Не е ли срамно такива родители да отиват в училището и открито да заявяват, че са измамили системата, че и имат наглостта да изискват добри оценки?
Но това е „мечешка услуга“ за собствените им деца, защото родителите им няма да могат да им помогнат по време на контролно и наблизо няма да има учебник с отговорите.
