Понякога правим импулсивни неща. А после съжаляваме.
Майката оставила Диана в сиропиталище, когато била на около месец. А на двегодишна възраст жена на име Марина я осиновила и започнала да я отглежда и възпитава като собствена дъщеря. Създавала й най-добри условия, така че момичето да не се нуждае от нищо.
Минали осем години, един ден Марина чистела стаята на дъщеря си и се натъкнала на нови кукли, които не е купувала.
Жената изчакала удобния момент и внимателно попита откъде идват тези кукли, но дъщеря й само отговорила нещо грубо и отишла да си напише домашните. Когато се появила и нова пола, Марина се притеснила и решила да посрещне дъщеря си от училище.
Изненадата й била голяма, когато видяла дъщеря си с родната й майка. Разхождали се заедно и видимо си прекарвали добре.
Марина се приближила и поискала обяснение, на което жената отвърнала, че тя е биологичната майка, което означава, че има право да вижда детето си, а момичето избягало от ръцете на осиновителката си и заяви, че Марина не е нейна майка.
Мама очаквала прибирането на дъщеря си с нетърпение, но тя се появила на следващата сутрин и обявила, че си взима нещата и си тръгва.
Марина постъпила умно: казала, че не се сърди на дъщеря си и щом трябва, нека бъде с биологичната си майка. Това бил нейният избор. Въпреки това жената чакала завръщането й, притеснена. Опитала се да се свърже с момичето, но тя не отговаряла.
Диана се появила месец по-късно. Дошла една сутрин и паднала на колене, прегърнала жената и я помолила за прошка.
Оказало се, че биологичната й майка отначало била мила с нея, а след това започнала да й крещи. А тази сутрин я ударила, защото се обличала бавно.
Диана се изплашила и избягала при Марина. Тя я приела с охота и й напомнила, че не й се сърди. Те отново започнали да живеят заедно, приятелски.
А собствената й майка никога повече не се появила в живота им.
