В момента, в който Ингеборг Макинтош хванала бебето Джордан в ръцете си за първи път, тя го описала като „любов от пръв поглед“. И най-важното, те знаеха, че Джордан принадлежи на тях и направиха всичко по силите си, за да го осиновят.
Това, което обаче не знаели, било, че любовта, която са му дали, ще им бъде върната по начин, който никой не може да си представи.
Тази история е за любов, доброта и един спасен живот.
Въпреки че Джордан бил отгледан от това любящо семейство, биологичната му майка не искала те да го осиновят. Причината била, че искала синът й да бъде отгледан от чернокожи родители.
След като не успяла да намери такова семейство, тя в крайна сметка се съгласила именно семейство Макинтош да осинови Джордан. По времето, когато официално става част от семейството им, Джордан е на четири години.
„Той беше част от семейството, независимо от всичко.“
Две десетилетия по-късно Ингеборг научава ужасна новина. Тя била диагностицирана с бъбречна поликистоза и се нуждаела от бъбречна трансплантация.
Джордан решил, че не може да стои и да гледа как майка му страда. Затова се захванал за работа, без майка му дори да знае за плановете му.
Той си записал час, за да види дали е подходящ за трансплантация. Тестовете показаха, че е подходящ.
„Чувствам, че това беше моето призвание в живота, така смятам“, споделя Джордан.
„Надявам се, че мога да направя повече за нея, когато остарея, но за момента това е най-малкото, което мога да направя.“
Ингеборг настояла Джордан да не й дава бъбрека си, защото не искала той да ляга под ножа, но момчето било решено да спаси живота й.
Когато говори за любовта, която изпитва към майка си, Джордан не може да скрие сълзите си.
„Всичко, което тя направи за мен, откакто бях дете, просто исках да й го върна и да й покажа колко много я ценя“, казва героят.
