Не ми е приятно да говоря за това. Но децата на зет ми искат да вземат апартамента на починалата ми дъщеря.
Ще разкажа за всичко поред. Аз съм възрастна баба живея на село. През социализма работех във ферма. Тогава това беше престижна добра работа. А годеникът ми тогава беше тракторист. Със сигурност не сме живели в бедност. Винаги имаше достатъчно от всичко в къщата, храна, вода, плодове, имахме и добитък.
Когато бях на 23 години, родих дъщеря, която нарекохме Валя. Не мога да опиша колко се радвах за нея! Бузите й бяха като ябълки, устните й като череши. А какъв образ беше, от малка ни забавляваше. Понякога се смееше толкова много, че можеше да я чуете чак в съседното село. Кой би могъл да знае, че я очаква такава тъжна съдба.
Всичко живо обичаше Валя. Това, до което тя се докоснеше, веднага оживяваше. В училище също се учеше добре и реши, че ще отиде в университет, за да стане агроном. Така и стана. Междувременно учеше и пътуваше през ниви и градини и помагаше със съвети на всички.
Докато учеше се запозна и с годеника си – Петър. Той й преподаваше и веднага хареса Валя с нейната сериозност и умно говорене. Петър вече беше женен, но съпругата му избягала от него при някакъв певец, оставяйки му две деца: Катя и Анастас.
Когато Валя за първи път посети дома на Петър, тя беше много притеснена, но напразно. Малката Катя се приближи до нея и каза: „Здравей, мамо! Отдавна те чакаме“. Малкият Стас също прие Валя като своя майка.
Няколко месеца по-късно те се ожениха. Живееха много добре. Децата много бързо свикнаха с новата майка, а и самата Валя се влюби в тях. Но Валя и Петър не успяха да имат деца заедно.Дъщеря ми много искаше да забременее и искрено не разбираше защо това не може да се случи.
Докато дъщеря ,,о работеше, тя не само получаваше пари, но и трупаше опит. Бързо стана добър специалист, а няколко години по-късно й дадоха апартамент. Известно време там живееха наши роднини. Понякога го даваше на ученици. Но през повечето време беше празен. Там Валя си почиваше и четеше книги, отглеждаше растения. Казваше, че там й било по-лесно да мисли.
Мина време. Катя и Анастаст напуснаха семейното гнездо Валя беше тъжна.
Веднъж Валя ми се обади и изпусна телефона, като връзката прекъсна. Уплаших се и се обадих на Петър, оказа се, че тя се е изнервила и е загубила съзнание.
Поне така каза лекарят. В началото световъртежът беше рядък, а след това взе да се появява все по-често. Валя дори си помисли, че е забременяла, но всичко се оказа много по-лошо, отколкото предполагаше.
На прегледа при лекаря чу:
„Лимфоцитите ти са над нормата, добре е да си направиш преглед.“
Изследването разкри рак на мозъка в четвърти стадий. Не се лекува. Половин година пробвахе да се борим с тази напаст с каквото можем. Но загубихме Нямаше как да спасим Валето.
Петър се държеше много странно на погребението и се сетих само за едно.
– Петьо, защо не дойдоха децата? Не искат ли да се сбогуват с майка си?
– Имат много спешна работа. А и какво ще правят тук?
– Каква работа, Петьо? Майка им е мъртва.
– Е, родната им е жива …
– Кога за последен път са се виждали с родната си, а?
Разговорът беше прекъснат заради роднини, които дойдоха към нас.
Вече не можех да плача за единствената си дъщеря. Сегавече се ядосах много! Струваше ми се, че Петър нарочно е направил това с Валя, че не го е грижа за нея. Но това, което направиха тези деца, ме шокира. Тя ги приюти като свои деца, а те дори не дойдоха на погребението.
Но бях сбъркала за Петър. Той също беше много притеснен от смъртта на Валето. По-малко от 5 дни по-късно той почина от инфаркт точно на нейния гроб.
Но неприятностите не свършиха дотук.Няколко месеца по-късно получих писмо от адвокати от моите внуци. Искаха дял от апартамента на Валя.
В куп закони, които не са ми ясни, хванах само две неща „явяваме се законни кандидати“ и „споразумение за спогодба“. Искаха да делят апартамента на Валя с мен без съд. Тук наистина се ядосах. Има работа по време на погребението, а за адвокати са намерили време.
Със сигурност разбирам, че ме мислят за стара неспособна баба. На мен не ми трябва този апартамент. Но след това, което направиха, как да им го дам. Предпочитам да го даря, но само и само до него да не се докопат моите внуци!
