Скорошната трагедия в Турция шокира целия свят. Големи жертви, разрушения на сгради – никой не е очаквал.
Земетресението в Турция обаче дори не влезе в топ 10 по степен на разрушения. На първо място в тъжния списък е земетресението в Китай, станало през 1556 г. Тогава загинали 830 хиляди души. Бедствието обхванало гъсто населени райони с диаметър над 500 км. И няколко пъти земетресението се повторило в рамките на шест месеца.
Когато видите новинарски заглавия за ужасни земетресения, в главата ви често възниква мисълта: „Не можеха ли учените да предвидят това, така че хората да имат време да се евакуират?“ В този материал ще ви кажем: възможно ли е да се предвиди земетресение и колко точна ще бъде тя.
Може ли изобщо да се предвиди земетресение?
Прогнозите се подобряват с нарастването на нашето теоретично разбиране за земетресенията и с тестването на геоложките модели въз основа на наблюденията. Дългосрочните прогнози (за години и десетилетия) вече са много по-надеждни от краткосрочните и средносрочните (за дни и месеци).
Учените могат да получат допълнителна, макар и по-малко точна информация, като изкопаят изкопи, за да проучат геоложкия запис за разкъсвания от земетресения, случили се в древната история.
Често хората обръщат внимание на така наречените предвестници на земетресения. „Предвестниците“ често са поредица от малки земетресения. Това е най-ефективният сигнал, който хората използват, за да предскажат бедствие.
Нивото на подземните води също се променя и количеството радон във водата се увеличава. А класическият симптом е необичайното поведение на животните. Кучетата са най-чувствителни към земетресения.
Много често обаче сигналът е фалшив. За съжаление, по-голямата част от тези предшественици се случват без последващо земетресение.
Но въпреки това такава прогноза веднъж спаси живота на десетки хиляди китайци.
През 1969 г. в Китай предсказали силно земетресение с магнитуд 7,5. Обърнали внимание на странното поведение на животните в зоопарка. Шест години по-късно сеизмолозите предричат друга катастрофа, забелязвайки серия от леки земетресения.
Тогава много хора, след като научили за прогнозата, отишли да спят на улицата. И спасили живота си, тъй като ужасно земетресение разрушило къщите. Общо около 1 милион души били спасени.
Но тези положителни епизоди са капка в морето. Бедствията обикновено идват неочаквано.
Защо е толкова трудно да се предвиди земетресение?
Повечето земетресения се случват на дълбочина от 8 до 48 километра. Човекът не стига дотам. Единственият пример е свръхдълбокият кладенец на Кола, когато съветските геолози успяха да пробият до 12,3 км. Но това е изключение. ю
Човекът, като правило, е в състояние да изучава само повърхностните слоеве на земната кора. Дори ако земетресението е неизбежно поради натрупаната деформация в определена група блокирани скали, в момента е невъзможно да се получат данни за тази оценка. Уви, за човечеството е много по-лесно да изследва дори космоса – използвайки същия спектрален анализ и телескопи, отколкото това, което е в недрата на нашата планета.
Подземните структури, разположени по протежение на разломите, не са еднакви. И за да прогнозирате, трябва да проведете количествен анализ. И имаме нужда от сравними стойности.
Невъзможно е да се изчислят всички подземни сили. Те са много, това е твърде сложен математически модел с максимум неизвестни. В едни и същи скали постоянно се случват малки земетресения, които след това могат да доведат до много по-голямо земетресение. С други думи, знаейки неизбежността на разрушението на едно място, не можете да кажете нищо за това колко далеч това земетресение ще се разпространи в съседните слоеве.
Големите земетресения са каскадни събития, при които разрушенията на едно място генерира достатъчно сила, за да причини разрушения на много други също толкова крехки места.
Прогнозирането на това събитие изисква точни данни за местните условия за няколкостотин мили по дължината на разлома.
Както можете да видите, за съжаление, прогнозирането на земетресения със същата точност, както при времето, все още не е достъпно за човечеството.
Освен това има и „афтършокове“ (освобождаване на енергия и преразпределение на напрежението. Енергията се натрупва някъде другаде и възникват нови шокове), които например в случая с Турция могат да продължат още година и половина.
