Събота е ден за помен на мъртвите. Това става ясно още от думите „вечен покой“. Събота е „шабат“, което означава „покой“. Желание за покой. Пожелание починалите д апочиват в мир.
Затова молим Бога: „Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби“.
И починалите се нуждаят от нашата молитва. Както сухата пръст от вода.
Със сигурност всеки от вас поне веднъж в живота си е поливал суха почва. Върнали сте др от почивка и сте поливали изсъхналата почва в саксиите например.
А земята е уморена – тя изсмуква водата и не можете да я видите. Наливате и не я виждаш. И продължавате да наливате – и все още не се вижда. А после постепенно се насища. По същия начин душите на починалите „пият“ молитвите и искат да не забравяме за тях.
Човекът е създание с кратък живот. Тридесет, четиридесет, петдесет години. После край. А живял ли е, не е ли? Не е ясно.
А когато човек мисли за миналото поколение и мисли за вечността, той се превръща в същество с дълга история. И тогава нищо не е моментно. Нещата са по-дълбоки. По-сериозни.
Помнете своето семейство и близките си. Помнете всички, които обичате и които вече са си отишли от този живот.
Това е много важно. Това е реално общуване с покойника.
Кои са светците? Това са починалите праведници. Николай Чудотворец, кой е той? Починал покойник. Мощите му били разпръснати по целия свят. Има ръка, има крак, има глава. Къде е душата? – В рая. Какво прави той? – Той се моли. Това е един от починалите праведници.
А този, който спре да се моли за мъртвите, забравя светиите. Тогава забравя най-святата светица – Богородица. И така губи всичко.
И така, поменът за мъртвите е нещо, което минава като червена нишка през целия християнски живот. Тя е много важна. Тя е изключително важна…
А онази баба, която бърза за панихидата, макар едва да я държат краката; тя по принцип знае повече за живота от един философ, който не се моли на Бог. Повече от университетски професор.
Онази баба, която чете срички или може би изобщо не чете. Но тя знае, че трябва да дойде на църква в събота. И хляб носи със себе си, и си помага с тояжка; и бърза, за да не закъснее за гробищната църква; и стои там в молитва.
Този човек знае повече за живота. Или по-скоро неговото знание е по-правилно от знанието на някой друг човек, който не се моли. Въобще и в частност – за мъртвите.
Помнете вашите починали близки.
„Господ да ги утеши и да им даде мир, а нас да се смили. Защото той е добър и човеколюбив.“
