Реших да ви разкажа моята история. Тя не е много красива. Загубих семейството си заради липсата на доверие в жена ми. Ето какво се случи:
С жена ми се оженихме, след като разбрахме, че ще имаме дете. След това започнахме да живеем при родителите ми. По това време още нямахме собствен дом.
Роди се синът ни – Пепи. Взехме ипотека и се заживяхме отделно от родителите си. Живеехме добре.
След известно време съпругата ми отново забременяла. Роди се следващата ни дъщеря Ана. Децата пораснаха. И те вече не бяха като мен. По абсолютно нищо не прилича на мен: нито на външен вид, нито на характер.
Както и на жена ми. Особено Петърчо. Косата му е рижа. И аз, и жена ми сме с тъмна коса и нямаме дори подобие на червен нюанс.
Затова реших да проверя дали децата са от мен. Да, разбирам, че е низко и подло да правиш това зад гърба на жена си. Но трябваше да съм сигурен, че отглеждам своите деца.
Направих всичко необходимо за теста. Чаках две седмици. Обадиха ми се, отидох и взех резултатите. Слава богу и двете деца се оказаха, че са мои.
Прибрах се у дома. Скрих документите, за да не ги намери някой. Но напразно го направих, трябваше веднага да ги скъсам и да ги изхвърля. По някаква причина обаче не го направих!
И след известно време съпругата ми, разбира се, намира тези резултати. Последва огромен скандал.
Разбирам я. Тя не успя да ми прости постъпката. Днес сме разведени. Плащам издръжка. Жена ми не ми е простила, въпреки че минаха повече от пет години от този инцидент.
И така, за своето любопитство заплатих със семейството и щастието си. Жена ми никога няма да ми прости.
