Когато през пролетта на 2002 г. в московския район Зюзински започнали да намират мъже с прерязани гърла, следователите не свързали веднага всички случаи един с друг. Жертвите били на различна възраст и нямали нищо общо помежду си.
Освен това в момента на смъртта те били в нетрезво състояние: може да е станала пиянска кавга, сбиване и т.н.
По това време 24-годишната учителка Мария преподавала физическо възпитание в московско техническо училище, където организира секция за ученици.
Тя имаше отлична работна характеристика: едновременно била отговорна и съвестна и се ползвала с уважение.
Но Мария имала и друга, скрита страна на личността си, за която никой не знаел: тя мразела всички мъже.
Тя била необщителна и дистанцирана, така че нямала приятели и в своята среда.
А учениците откровено й се смеели – за мъжественото й излъчване и фигура: „Цял ден на работа ходи по анцуг, а след училище ще обуе токчета и къса пола и ще върви с мъжката си походка“.
Защо Мария започнала да напада мъже, тя не могла да обясни: според нея носела нож със себе си за самоотбрана. Признайте си, жени, много ли сте тези, които се разхождат с ножове?
Но като се има предвид, че тя излезе с нож по време на бяганията си, които започвали около 16:00 часа, не е съвсем ясно от кого се страхувала толкова. Нещо повече, тя дори не излизала извън района, в който живееше – всички жертви били открити в района на Зюзински в Москва, недалеч от дома й.
Първата жертва бил 20-годишен младеж: „Когато минавах, той започна да ми досажда, грабна ме за дрехите. Той беше пиян, аз се уплаших… Извадих нож и му прерязах гърлото.“
После Петрова му нанесла още няколко ритника и спокойно си тръгнала.
Убийства пред очите на свидетели
Трудно е да си представим, но Мария изобщо не се смущавала, че наоколо имало много хора. Няколко очевидци разказали пред разследването за момиче, което се приближило до мъж, след което той паднал.
Но тя си тръгнала с толкова спокоен и невъзмутим вид, че на никого не му хрумнало да помисли, че тя е убиец: „Той се олюля и падна, пиян е вероятно…“
И едва след третата жертва полицията обърна;а внимание на едно и също свидетелство: до всеки мъж с прерязано гърло имало високо момиче. По разкази на свидетели била направена скица.
Искала да нарани някой възрастен
За втората жертва Мария вече имала „причина“.
„В техникума един възрастен колега ми досаждаше, правеше ми знаци на внимание. Стана ми неприятно, исках да си отмъстя.“
Тя обаче не наказала колегата си: отишла да търси жертва на подходяща възраст. Дълго се лутала, търсейки самотен минувач.
Накрая се натъкнала на пенсионер, когото не била виждала през живота си: „Като се приближих до него, го ударих с нож в гърлото.“
Както във всички други случаи, Мария спокойно се прибира у дома, сякаш нищо не се е случило и възрастният мъж не може да бъде спасен.
В рамките на още един месец били извършени още 3 нападения – всички мъже оцеляли по чудо, успели да получат помощ навреме.
Един случай помогнал за задържането на убиеца: когато Петрова се прибрала вкъщи след последното нападение, на улицата дежурял пробационен служител.
Знаейки, че в района на Зюзински се издирва момиче, заподозряно за убийства,, той й обърнал внимание: „Маратонката й беше изцапана с кръв. Реших да я последвам и стигнах до апартамента й.“
20 минути по-късно разследващите вече били в апартамента на Мария Петрова.
Току що била успяла да измие окървавения нож.
Убийцата обаче дори не се е опитал да го скрие. В нейния свят престъпленията, които е извършила, са напълно естествени.
Това обяснява защо тя не се страхувала да бъде видяна, на процеса имало много свидетели, които я разпознали.
Откъде идва омразата на това младо момиче към мъжете?
Детството на Маша не било лесно: баща й биел майка й, често пиел и след това напълно напуснал семейството. Когато била на 12, тя била малтретирана от по-големи момчета – според много разследващи тогава може да е развила отвращение към мъжете.
Момичето станало агресивно, можело да удари котка или куче, често имаше схватки с връстниците си. На 16-годишна възраст тя вече е регистрирана в психиатрична болница.
Експертизата признал Мария Петрова за невменяема, съдът я изпратил на принудително лечение, където е от 20 години. На два пъти тя се опитала да избяга и сега е в строг режим.
