Нина била само на 4 години, но за възрастта си говорела перфектно. Речта й била ясна и разбираема. Единственото нещо е, че на тази възраст децата понякога бъркат думите по смешен начин… Точно така се случило и в тази история.
В един топъл пролетен ден Нина и майка трябвало да хванат градския транспорт.
След като изчакаха автобуса си, майка и дъщеря влезли вътре и заели място близо до входа. На следващата спирка се качила много възрастна баба.
Личало си, че възрастната жена се движела трудно, подпирайки се на бастуна си.
Нина веднага реагирала и казала високо:
– Бабо, седни на моето място!
Бабата се усмихнала и се изненадлаа от такова възпитание. В крайна сметка днес дори не всеки ученик ще отстъпи място на възрастен човек. Седнала на седалката, бабата, усмихната, казала:
– Благодаря много! Какво умно момиче си! Майка ли ти те е възпитала така добре?
Нина също се усмихнала и отговорила:
– Да, майка ми ме научи! Винаги да давам път на полуживите!
Майката се изчервила, а всички наоколо се разсмели.
Разбира се, Нина имала предвид ВЪЗРАСТНИТЕ, просто объркала малко думите. Но се получило това. 🙂
