В един топъл есенен ден братята Майлън и Мейсън, които са само на 5 и 8 години, лежат на одеяло, гушнати един до друг.
За съжаление не го правят, за да се насладят на хубавото време – момчетата за първи път са дошли на гроба на баща си. И когато майка им изважда фотоапарата, се случва нещо, което тя ще помни до края на живота си.
Бащата на момчетата, Алфред „Фред“ Бразел, е само на 37 години, когато губи битката с рака. Всичко станало много бързо. Алфред починал само пет месеца след като бил диагностициран с рак.
Цялото семейство се сплотило в борбата с тежката болест. Малките момчета разбирали колко сериозна е ситуацията и били постоянно до баща си: в кабинета на лекаря, в трудните моменти, задавайки много въпроси.
Въпреки че момчетата се справяли добре със ситуацията, Алфред и съпругата му Кейт се опитвали да предпазят синовете си от мъката и тъгата през краткото време, в което семейството било все още заедно.
Въпреки тежката борба, ракът на Алфред се оказал нелечим. Кейт се мъчела да сдържи сълзите си по пътя към гробището.
Братята Майлън и Мейсън пък искали отново да говорят с баща си. Те копнеели да получат някакъв знак от него и да почувстват присъствието му.
Пристигайки на гроба на баща си, Мейсън споделил за участието си в състезание по плуване, а по-малкият брат Майлън за скорошно парти за Хелоуин. Тогава се случило нещо: 5-годишното момче казало, че усеща баща си.
Един последен сгряващ сърцето момент
„Те легнаха и си побъбриха с него и споделиха какво се случва в живота им“, казва майката на момчетата Кейт пред PEOPLE.
„Тогава Майлън каза, че го усеща и че иска да подремне с него.“
Така и направили. Момчетата взели едно одеяло и легнали пред гроба. Майлън подремнал, а Мейсън казал молитва пред надгробния камък, разкрива Кейт.
Момчетата прекарали известно време с баща си, споделяйки всичките новини около себе си, както щели да направят, ако той все още бил жив.
Точно преди да си тръгнат, малкият Майлън казал на майка си да спре, защото трябва да се върне и да направи нещо. Тя била зашеметена от действията му.
Той искал да прегърне баща си и точно това направил. Малкото момче обвило ръце около надгробния камък — това бил простичък, но емоционално поразяващ жест.
Макар семейството все още да носело много скръб и болка, те знаели, че нещата ще се излекуват с времето. Смъртта на баща им винаги ще бъде част от тяхната история, но и вдъхновения да живеят като него – със страст и цел.
