Струваше си!
Казвам се Емилия и съм на 25 години. Синът ми днес е на 8 години и е във втори клас. Родих го, когато бях само на 17, така че не можах да завърша образованието си.
Днес работя като консултант в голям търговски център, но не печеля много. Синът ми учи в престижно училище и аз плащам последните пари за това, само и само той да получи добро образование.
Един ден на сина ми беше дадено домашно да донесе в клас това, което обича най-много, и да напише есе за него.
Някои от децата донесоха любимата си играчка, някой куче, едно момиче донесе телефон от много известна марка.
А моето момче доведе мен. Избухнах в сълзи, когато той прочете есето си.
Въпреки че не мога да си позволя да купя на сина си това, което другите родители могат да си позволят, разбрах, че не това е причината той да ме обича.
Вчера сбъднах мечтата му и му взех куче, обикновен мелез от улицата, но много верен и мил.
