През 1931 г. психологът Уинтроп Келог провежда експеримент върху собственото си дете – от най-ранна възраст той го отглежда с малко шимпанзе. Година и половина по-късно Келог и съпругата му стигнали до заключението, че е по-вероятно човек да стане шимпанзе, отколкото шимпанзето да стане човек. И веднага прекратили експеримента.
Уинтроп Келог – експериментаторът психолог
Уинтроп Найлс Келог е роден през 1898 г. в Ню Йорк. Завършва гимназия, постъпва в университета Корнел, но година по-късно е призован в армията и заминава на война в Европа.
След войната Келог се връща към обучението си, но в университета в Индиана, където едновременно учи психология и философия. Там се запознава с бъдещата си съпруга Луела Дороти Агер. След като получава бакалавърска степен, Келог продължава академичната си дейност – на 31 години вече има докторска степен.
Келог преподава в университета в Индиана и изследва поведенческите реакции: той наблюдава реакциите на кучета с отдалечена кора на мозъка, обучава змии в лабиринт, изучава страховете на плъхове и птици, ефекта на емоциите върху мускулната стабилност при различни животни.
Но той прави най-известния си експеримент през 1931 г.
Шимпанзето на име Гуа
The Kellogg’s Experiment.
Two psychologists, Luella and Winthrop Kellogg gave birth to a Son they called Donald. They decided to raise their child with a chimpanzee called Gua, in an experiment to determine the effect of the environment on the development of chimpanzees and the pic.twitter.com/Sc0yk5THy4
— Ãbdül (@datguyabdull) September 26, 2022
Като студент Келог чете много за децата Маугли. Той бил поразен от факта, че децата, които са отгледани от животни и после са осиновени от хора, в повечето случаи не могат да бъдат напълно социализирани. Той искал да проучи този въпрос, но разбрал, че изоставянето на бебе в дивата природа не би било много правилно.
Келог решава да направи обратното: през 1931 г. той и съпругата му и новородения му син Доналд решават да се преместят в Индонезия, да вземат малко шимпанзе и да го отгледат със собственото си дете. Но семейството не успяло да спести необходимата сума пари за толкова дълго пътуване.
Тогава ученият се обърнал към Йейлския център за изследване на човекообразни маймуни. Там му предложили да осинови седеммесечно малко женско шимпанзе на име Гуа. Уинтроп веднага се съгласил. Синът му Доналд наскоро навършил десет месеца – той и шимпанзетата били почти връстници.
Уинтроп довел Гуа у дома, облякъл го като сина си и го снабдил със същите детски мебели – столче за хранене, легло, маса за повиване.
Основното правило на семейство Келог било, че отношението им към бебето и към шимпанзето трябва да бъде абсолютно еднакво. И всички условия на живот също трябва да бъдат идентични.
Гуа бързо свикнала с новите си родители, тъй като преди това била отгледана в зоопарк и не се страхувала от хората. С Доналд също бързо намерили общ език.
Момчето и шимпанзето вършат всичко заедно
След като Гуа усвоила основните неща, семейство Келог започнали изследвания – те изучавали телесната височина на бебето и шимпанзето, рефлекси, движение, сила, памет, ловкост, страхове, игрово поведение, внимание, разбиране на езика, анализирали техните рисунки и тествали реакциите. Всеки ден двойката си водела бележки и записвала резултатите от експериментите на филм.
Първоначално Гуа се оказал много по-умен и по-успешен от Доналд. Например, тя бързо измислила как да вземе бисквитки с клечка.
Първа се научила да яде с лъжица, да пие от чаша и сама да отваря вратата. Гуа перфектно имитирала човешкото поведение – тя изразявала любовта си с помощта на целувки и прегръдки, повтаряла жестовете на своите „родители“, когато иска нещо.
Тя показала по-добри резултати при физическите упражнения. Гуа научила около петдесет фрази и команди, които можела да изпълни моментално: например да се ръкува или да изпрати целувка. И всичко това за по-малко от шест месеца експеримент.
Келог обяснил успеха на бебето шимпанзе с факта, че приматите обикновено узряват по-бързо от хората: шимпанзетата достигат пубертета на четири години, а хората на 13-14.
В същото време ученият разбрал, че има неща, които Гуа никога не може да научи – например да говори. Дълго време Гуа не разбирала предназначението на гърнето и тоалетната и отнело още повече време, за да се научи как да ги използва.
Тя не могла да разбере защо й дали молив, докато момчето веднага започнало да рисува. В един момент станало ясно, че никакво обучение не може да поправи генетичния състав на шимпанзето.
„Кой не е виждал бебета да пълзят по пода и да лаят като кучета?“
На 28 март 1931 г., когато Доналд е на година и половина, семейство Келог внезапно прекъсва експеримента, признавайки, че е бил неуспешен. И върнали Гуа обратно в центъра.
Аргументацията била, че е по-вероятно човек да стане шимпанзе, отколкото шимпанзето да стане човек. Доналд започна да имитира Гуа, копирайки поведението и жестовете й, което сериозно притеснило родителите му.
Резултатите от изследването показват, че едно животно може да стане човекоподобно чрез обучение и човешко взаимодействие. Но има определени граници, които не могат да бъдат достигнати, независимо от количеството социализиращи и хуманизиращи ефекти.
Много хора, които наблюдавали хода на експеримента, изложили свои теории относно причините за неговото прекратяване. Например, че шимпанзето станало много по-силно от Доналд и било просто опасно.
Ученият Джефри Кан от Изследователския център по биоетика казва: „Ако отглеждате дете с кученце, не очаквате то да научи човешки черти. Но кой не е виждал бебета да пълзят по пода и да лаят като кучета?“
Необективност и липса на емпатия
Много психолози, след като научили за експеримент, започнали да критикуват Келог. Първо, изглеждало им неетично да експериментират върху бебе. И второ, те се притеснявали от жестокостта към бебето шимпанзе.
В крайна сметка тя първо била взета от познатата й среда, лишена от комуникация с други примати и след това върната без никаква подготовка. Според някои психолози това е направило живота на Гуа много по-труден.
Някои дори смятат Келог за луд поради липсата на поне малко съпричастност към обектите на изследване. Много учени, коментирайки изследванията на Келог, пишат, че експериментът върху един обект е просто ненаучен.
Имало и такива, които смятали, че Келог просто иска да стане известен по този начин – защото ходът на експеримента е записан само от него и съпругата му, а резултатите му не са публикувани в нито едно научно списание.
Но през 1933 г. семейство Келог публикува книгата „Маймуната и детето“, където споделят някои от своите наблюдения. Келог обаче имал поддръжници, които вярвали, че той има огромен принос в изследването на връзката на приматите с хората. Най-малкото стойността на неговия експеримент се крие във факта, че от 1931 г. никой не се е опитал да го повтори.
През 2017 г. група учени от Обединеното кралство и САЩ, изучаващи подобни изследвания, публикували статия в списанието Animal Cognition. В него се казва, че повечето експерименти като този на Келог са пристрастни.
Първо, заради подбора. Дори в рамките на един и същи биологичен вид животните имат различни интелектуални способности. Второ, децата могат да бъдат по-успешни от приматите, защото от първия ден се възпитават в такава среда – те наблюдават поведението на родителите и другите хора, докато шимпанзетата влизат в напълно нова атмосфера.
Гуа умряла две години след края на експеримента в резервата от пневмония. Съдбата на Доналд е неизвестна. Според една от версиите той се е самоубил на 42-годишна възраст.
