Синът ми започна да излиза с едно момиче. Той е на 19 години, а избраницата му е на 17. Не останаха заедно дълго. Шест месеца по-късно се разделиха. Момичето бе забременяло от сина ми.
Не харесвах това, което направи детето ми, но не можех да го накарам да се събере отново с момичето. Исках да разбера коя е тя. Какво ще стане с детето? Синът ми поиска аборт, момичето обаче не искало.
Тя му заявила, че ще роди бебето сама.
Бях твърдо решена да я намеря и да й помогна в отглеждането на детето. Синът ми не искаше да поеме отговорност. Аз обаче исках да я поема. Опитах се да разбера поне нещо за бившата му. Той обаче мълчеше или започваше да ми се кара, че не е моя работа.
Докато синът ми не гледаше, се добрах до телефона му. Трябваше ми поне някаква следа, за да стигна до това момиче. Този негодник беше изтрил всичко. Нямаще дори нишка.
Не знаех нищо за бъдещия си внук и неговата майка.
Бях невероятно притеснена. Момичето бе останало само в такава трудна житейска ситуация. Сърцето ме болеше.
Спомням си, че веднъж синът ми бе казал, момичето няма родители. Гледала я само баба й. Малко вероятно бе възрастен човек да помогне в отглеждането на детето, но аз можех.
Когато почти бях загубила надежда, един ден видях самотно момиче. Тя седеше в нашия двор и сякаш гледаше към прозорците на нашия апартамент. Имаще надежда.
Приближих се до нея. Последва разговор. И чудо! Това бе същото момиче, което бе позорно изоставено от сина ми. Веднага й се извиних.
Тя ме прегърна като собствено дете. Обещах да й помагам, подкрепям и винаги да бъда до нея и внучето. Тя не можа да сдържи емоциите си. Ревеше с глас. Горката призна, че наистина е мислила да направи аборт, тъй като не разполагала с нищо, за да отглежда дете.
Спазих обещанието си. Оттогава винаги съм до нея. Помагам всяччеки и безусловно. Момичето ме запозна с баба си. Бях на раждането и изписването.
Минаха години. Момичето завърши обучението си и си намери работа. Внукът ми също порасна. Скоро завършва университет, за да стане социален работник. С гордост се наричам „най-щастливата баба на света“.
Синът ми цял живот не припозна детето си. Страхуваше се от него като от огън. При първа възможност избяга от дома ни. Работи в друг град. Рядко се обажда и никога не идва.
Но аз се радвам, че поне някой в нашето семейство постъпи правилно. И се надявам на сина ми някой ден да му дойде акъла.
