Може би направих голяма грешка – на децата трябва да се помага еднакво, а не на тези, които имат по-голяма нужда – но вече няма какво да се направи. Това предизвика раздор в нашето семейство.
Имам възрастен син (женен от дълго време, има две деца) и дъщеря (неомъжена, отглежда една дъщеря на 7 години). Синът и снахата работят в добри фирми, изплащат ипотеката на апартамента, наскоро си купиха втора кола.
Дъщерята отглежда сама внучката си, бившият съпруг не помага, едва свързва двата края. Моята внучка тази година ще ходи на училище, детето никога не е виждало морето, само е мечтало за него.
Дъщеря ми осигури парите за учебната година, но за почивка не останаха средства.
Затова реших да зарадвам моите момичета и да им направя подарък: дадох сумата за пътуването от моите спестявания. Семейството на най-големия син често ходи на почивка: бяха през зимата, а през есента ще отидат отново, но дъщерята и внучката също искат.
Синът и снахата разбрали за това и изпитали силно негодувание. Вчера ми казаха, че не съм им помогнала с нито стотинка, но съм отделил добра сума за дъщеря ми.
Още по-обидно, че синът каза, че се чувства сякаш не ми е роден син. Обвиниха ме, че не съм им помогнала да платят нито заема, не съм помогнала на снахата по време на майчинството, трябвало да работи на непълен работен ден, докато седи с децата, а тъщата била дала пари.
Накратко, такива неща чух, че още ми текат сълзи. Отговорих им, че детето на 7 години не е видяло морето, а техните деца са били вече 5 пъти там. Не ме чуха. Обидени са.
Може би наистина са имали нужда от малко, но как да помогна на всички? Оказва се, че така скарах и децата, а самата аз се скарах с големия си син.
Е, тогава нямах възможност да помогна на големия. Знам, че не ми беше лесно, но направих каквото можах, за да помогна. Седях с децата, вземах ги от детската градина, когато нямаха време. Семейство сме все пак!
За съжаление не можах да помогна финансово. Когато се роди първото им дете, имах само малка заплата, мъжът ми го нямаше, така че можех само физически да помагам – да седна, да взема, да сготвя нещо.
Когато се роди второто им дете (непланирана бременност), те вече имаха ипотека, в същото време дъщеря ми се разведе със съпруга си и дойде при мен с 2-годишно дете на ръце. Момичето беше болно. Трябваше да храня нея и бебето.
Все още не съм получила пенсия, сама съм работила на непълен работен ден, вечер тя почистваше офис близо до дома ни, докато аз оставах с детето. Оцеляваха както можеха. Дори помолих майка ми да се премести при мен и да даваме под наем апартамента – тя отказа.
Сега внучката ми порасна, дъщеря ми си намери работа, имам пенсия и заплата, има възможност за някакви спестявания. Тези пари наистина бяха първата ми съществена помощ, макар и за каприз.
Да, исках моите момичета да видят морето, да се пекат на слънце. Толкова много пищяха като им дадох ваучерите, беше море от радост, дъщеря ми плачеше от щастие. И преди това правех всичко, което можех еднакво: пека кексове- за нас и семейството на сина ми, всичко от къащата на село – за нас и тях. Подаръци за всички внуци за празниците.
Страхувам се, че сега снахата ще настрои внуците срещу мен, че баба ти обича тази внучка, но не и теб. Казаха ми също, че купувам само плодове за тази внучка и т. н. Внесох раздор в семейството.
Какво му е на сина ми? Има жилище, има кола, те са добре облечени, летят със самолет за почивката си, децата ходят на кино или батут през уикендите и т.н. Но дъщерята и внучката са по-малко щастливи в живота, няма кой друг да им помогне.
И не знам как да обоснова решението си сега, така че да се върне мирът в семейството. Никога не съм деляла децата, просто съм помагала, доколкото е възможно.
Ето наследството, смятам да разделя по равно. Имам тристаен апартамент и едностаен апартамент, в който сега живее майка ми, от родителите на съпруга ми остана малка къща на село, сега това е нашата вила. Това ще бъде разделено по споразумение: някой ще има тристаен апартамент, някой ще има едностаен апартамент и къща. Те ще получат всичко след мен. Наследството ще е за всички – не се обсъжда
