Майки и татковци, имам триминутен разговор с вас и той е много, много важен.
През 2014-2015 г. проведох поне сто обучения по сигурност, може би и много повече – на тях поне 2000 – 3000 деца ми казаха как си представят престъпник, на кого ще помогнат на улицата, с кого ще отидат без да имат съмнение и какво ще направят в случай на опасност.
Ще споделя моите заключения, изковани на базата на точна статистика:
9 от 10 деца на 7-9 години не знаят наизуст телефонните номера на родителите си. Помислете какво може да се случи, ако детето ви остане на улицата без мобилния си телефон, как ще се свърже с вас?
19 от 20 деца от всички възрасти биха придружили учтива леля до най-близкия магазин, училище или автобусна спирка. В някои класове всички вдигат ръце.
19 от 20 деца от всички възрасти биха помогнали на възрастен мъж да пренесе пакет, кученце, коте, куфарче, чанта до колата.
В същото време 10 от 10 ученици в началното училище смятат човек на около 50 години за възрастен. Първокласниците са готови да запишат 40-годишни като „възрастни“. А на възрсатните хора според тях „трябва да им се помогне“.
19 от 20 първокласници и второкласници и около половината деца на възраст 10-14 години са уверени, че могат лесно да разпознаят престъпник на улицата (облечен в черни дрехи, зловещ, криещ се, „изглеждащ странно“, ходещ с голяма чанта , държащ се необичайно, хитро неестествено усмихнат, примамващ с бонбони, нескопосан мъж на 30-35 години, приличащ на бездомник или престъпник).
В случай на опасност поне половината от децата ще избягат към входа, към двора, някъде „където могат да се скрият“.
Всички деца вярват, че могат да се доверят на „познати възрастни“, включително съседи, родители на приятели, продавачи от близкия магазин – всички хора, които вече са виждали.
19 от 20 деца със сигурност ще отидат някъде с всеки човек, който ги повика по име.
19 от 20 деца от всички възрасти се срамуват да викат силно „Помощ! Не познавам този човек!“ ако някой ги хване за ръка и ги поведе нанякъде.
И това е само част от тъжната статистика.
И най-важният момент е следният: нека изключим думата „подозрителен“ от разговорите с нашите деца за възможна опасност.
Истинският престъпник, който може да отнеме детето ви, не е подозрителен. Той е най-неподозрителният към минувачите, най-често. Това е учтив, усмихнат, прилично облечен човек, хубава жена или спретнат старец.
Кажете на децата си, че „съмнителни“ престъпници има само във филмите и криминалните новини.
Детето трябва да се доверява само на членове на семейството и учители, може би на бавачка и шофьор, кръстница и близък семеен приятел. И никой друг.
Всички останали са непознати, които не трябва да се приближават до детето ви с почерпка, или за помощ, или просто да си побъбрят. И докато не кажете на децата си за това сто пъти, докато не ги научите автоматично да отговарят на ВСЕКИ човек „Не те познавам, няма да говоря с теб“, не можете да сте сигурни в абсолютно нищо. Те ще продължат да вярват, че престъпникът носи маска и пистолет.
Лия Шарова, ръководител на училище по безопасност Stop-Threat
