Синът ми се ожени за Ирина на 25 години. Веднага се влюбих в булката. Тя беше работлива, обичаше сина ми, беше добра домакиня и добро момиче. Затова от първите дни се привързах към нея като към своя дъщеря.
Синът ми обаче се оказа негодник. Тя не очакваше такива глупости от него. Когато Ира вече беше бременна с второто си дете, той внезапно заяви, че отдавна обича друга – по-красива от нея. Жената, разбира се, изпадна в отчаяние.
Стана ми жал за Ирина, защото заслужаваше нещо по-добро. Затова по всякакъв начин се опитах да подкрепя снаха си. Помагах с каквото можех. Въпреки това, разбира се, не можех да заместя съпруга й, както и да облекча болката, която синът ми й причини.
До последно тя се надяваше, че всичко ще се уреди, че синът ми все пак ще разбере грешката си и ще се извини на Ирина.
Понякога говорих със сина си за предателството му към жена му. Но синът ми не искаше да ме слуша. Каза, че обича друга и това е. Че страничната му връзка продължава няколко години. И не може да напусне любовницата си, защото и тя е бременна от него.
Тази новина беше най-големият удар за мен, след което дори се разболях за няколко дни. Усетих как болката се разпространява в гърдите ми и не ми позволява да дишам, отнемайки силата ми.
Но трябваше по някакъв начин да преодолея тази болка, това безсилие, което ме обхвана от безпомощност пред обстоятелствата. Не исках да бъда в тежест на снаха ми, която и без това имаше достатъчно проблеми.
Междувременно от извънбрачната страст на Николай му се роди син и той съвсем забрави за нас – отиде да живее при любовницата си. Упреците ми не помогнаха.
Продължих да стоя на страната на Ира, защото разбрах, че собственият ми син е причината за раздора в семейството им. Така ли съм го отгледала? И срамно, и греховно.
Така минаха пет години. Ирина се посвети на отглеждането на децата. Аз като свекърва й помагах във всичко. След болката, която синът ми й причини, тя не допускаше мъжете до себе си. Вече измерваше всички с еидн и същ аршин.
Бившият й съпруг плащаше издръжка. Но парите или материалното богатство няма да заменят родителската любов, от която децата се нуждаят. Моето сърце на майка още се къса от болка, че синът ми е постъпил толкова непочтено.
Наскоро Николай се обади – искаше да дойде на гости с втората си снаха и внука. Отказах. Казах, че имам една снаха и двама внуци, които живеят с мен. Ако иска, нека дойде, само че без нея. Защото тя ми е напълно чужда, като нейното дете. Синът се обиди от тези думи и отказа да идва.
А аз все още не мога да преодолея болката, която той причини на мен и първата му жена.
