Тази седмица исках да обновя гардероба си и да си купя нови дънки за пролетта, която вече наближава. Обичам новите дрехи. Реших да купя евтини дънки под 100 лв. Приготвих се и отидох до най-близкия търговски център.
Влязох в един, два, три магазина, но не си харесах нищо. Тъкмо се канех да си тръгвам и да отида до друг търговски център, но видях малък магазин, който очевидно беше отворен наскоро.
Реших да вляза, нямаше клиенти. Консултантката седеше и скучаеше. Щом влязох в магазина, тя веднага тръгна към мен. И започна да задава обичайните въпроси:
– Как мога да помогна? Търсите нещо за себе си? Какво бихте искали? Да ви покажа новата колекция, елате! Има точно вашия размер.
И така нататък. Казах й, че искам да си купя дънки.
След тези думи продавачкате ме изгледа странно от горе до долу. С изненада на лицето тя ме попита:
– Дънки? За вас?
– Да, дънки, за мен. Нещо не е наред ли? – казах.
И момичето започна да ме уговаря да се откажа от лююбимите си дънки. По някаква причина намеси и възрастта ми.
– Не бих ви посъветвала да си купувате дънки, вече не сте на години да носите дънки, защото са тесни. По-добре разгледайте по-отблизо панталоните, започващи от 30 лева. Имат ластик, така че не е необходимо да закопчавате нищо. Много са удобни. Много баби идват при нас и искат точно тези панталони. Ето, вземете, пробвайте.
Когато момичето започна да говори за баби, аз я спрях.
— Искам дънки, не панталони. Особено с ластици, които бабите купуват от вас. Разбирате ли? Бих искала чифт дънки! Аз съм на 51 и не искам бабешки панталони. Можете да ги носите сами или да ги препоръчате на майка си. Благодаря за консултацията.
Излязох от магазина в недоумение. Исках да си купя дънки, но ми казаха, че трябва да си купя панталон. И не забравяйте да имат ластик, за да са ви удобни.
