На 19 октомври почитаме паметта на св. Иван Рилски. Той е смятан за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ.
Всеки истински вярващ, докоснал се до топлината на Йоан Рилски, ще получи това, което му липсва.
Самият Иван Рилски от рано проявява святост.
Докосвайки се до него, хората непрекъснато ставали свидетели на чудо. Мил и отзивчив по характер, Йоан Рилски не само им давал подслон през нощта, но и с радост ги хранел, утешавал, изцелявал от болести и дори ги освобождавал от бесове.
Бесовете се тресели и хриптели с различни гласове на няколко метра от къщата на Иван Рилски. Не е изненадващо, че слуховете се предават от уста на уста за чудесата на светеца във всички градове и села.
Интересното е, че много хора, спасени от светеца, по-късно не искали да се разделят с него и се заселили близо до него. А други дори стават негови ученици.
Защо Йоан се нарича Рилски?
Йоан е роден около 876 г. в българското село Скрино. Родителите на Йоан били верни християни на своя Господ. Благодарение на тях бъдещият светец научил за Божията любов.
След смъртта на родителите си Йоан веднага раздал цялото си имущество на бедните и нуждаещите се. Самият той, облечен само в кожени дрехи, отишъл в най-близкия манастир в Осоговската планина, където първо станал послушник, а след това и монах.
И той толкова много се влюбил в монашеския живот, че му се отдал с цялата искреност и плам на нежната си душа. А когато аскетичният дух се развил, Йоан решил да отиде на уединени места.
По-конкретно, той се заселил територията на Рила в дълбока пещера, „където слънцето не гледало надолу, нито вятър духал и само еидн ангел прихождал при него“. И така, живеейки в постоянен пост и молитви към Господа, не давайки нито отдих, нито почивка на тялото си, той прекара дванадесет години в пълни лишения.
Разбойници нападнали преподобния
Един ден разбойници прогонили отец Йоан от първото му уединение. След скитане в планината вероятно се заселил в хралупата на огромен дъб.
Тогава монахът смирено отишъл дълбоко в пустинята, където няма хора и животни, където цари пълна тишина. Небето му послужи като прикритие, а хралупата на дървото стана убежище. Там той кротко понасяше всички несгоди на живота. Така Рилската пустиня става негов пазител и спасител за дълго време.
Как хората разбрали за добрия Йоан Рилски
Един ден пастирит търгнали след овцете си, които се втурнали в територията на старейшината. Но пред дървото му те внезапно спрели като покосени. Ами отец Йоан? Той поздрави сърдечно всички.
„Дойдохте тук гладни – накъсайте си от моя грах и го изяжте“, казал той. Отец Йоан говорел толкова много за прекрасния си грах, че било невъзможно да се откаже такова удоволствие.
В същото време Йоан Рилски въздиша с умиление, че тези земни плодове са благословени от Всевишния Господ и са предназначени за хранене само тук – на това място.
Един от овчарите обаче не му повярвал и откраднал граха. Занесъл го вкъщи, отворил пашкулите – и какво? Вътре не видял нито едно грахово зърно.
След като се сбогували с отшелника, пастирите разказали на хората за него. И страдащи хоразапочнали да се стичат към него. Някои за утеха, други за изцеление и молитви. И старецът помагал на всички.
Така, под духовните грижи на монаха, около 930-935 г. в Рилската пустиня възниква манастир. Това място се намира на един час пеша от сегашния Рилски манастир и сега се нарича „старата обител” или „старата бързица”.
Как си отишъл от живота Йоан Рилски?
Когато си тръгваше, основателят на манастира завещал на братята да се пазят от светските удоволствия, да изучават закона Господен „ден и нощ“, без да остават бездейни. Занимавайте се с четене на свещените писания, просвещавайте хората, „утвърждавайте ги във вярата и ги наказвайте да изоставят абсурдните езически обичаи и зли нрави“.
Верни на завета на своя учител, монасите от Рилската обител проповядват словото Божие на българския народ и извършват просветна дейност, като създават там училища и книгоиздателска дейност.
Почитайки монаха, той пренася уважението си към неговия манастир. Хората идвали масово. И заедно с притока на поклонници, богатството на манастира нараствало.
На 18 август 946 г., на 70-годишна възраст, монах Йоан се отдалечил при Господа и бил погребан на мястото на великите си подвизи. Подвижникът Рилски приписва всички знамения и чудеса, които се случват чрез него, на Божията благодат, а не на силата на неговата молитва.
Но колкото повече се смирявал, толкова повече Господ го прославял. Мощите на светеца останали нетленни и благоуханни били намерени и открити за всеобщо поклонение и почит. Славата на светия живот на светеца не умряла с неговата смърт; загиналият в светост велик подвижник става почитан не само в околностите на Рилската обител, но и в цяла България.
В смутното време на борбата на България с Византия, около 980 г., монах Йоан Рилски се явил във видение на учениците си, като заповядал да пренесат мощите му от родната Рилска обител в Средец (София), където е избягал българският патриарх Дамян .
След като отворили ковчега, учениците намерили тялото на Йоан цяло и нетленно, излъчващо благоухание. Те го пренесли с чест в град Средец и го поставили в църквата „Св. евангелист Лука“.
По-късно на това място била създадена красива църква на името на св. Йоан и в нея били положени честните му мощи, от които произтичали чудесни изцеления.
Богохулствал срещу монаха и онемял
През 1183 г. унгарският крал Бела II, по време на поход срещу гърците, взема ковчега с мощите на св. Йоан заедно с други съкровища от Средец и го пренася в столицата си Остергом.
Архиепископът на Остригомски се усъмнил в светостта на светеца, като казал, че не познава светеца, „не се споменава в писанията“, и смелият му език внезапно изтръпнал.
Като разбрал, че причината за онемяването му е, че той е похулил светеца, архиепископът се втурнал към ковчега на светеца и като паднал до него, целунал честните му мощи, молейки прошка за вината си.
Божият светец Йоан скоро чул молитвата на архиепископа и отвърнал на речта му. След като получи изцеление, архиепископът със сълзи изповядал пред всички греха си пред светеца и прославил Бога и възвеличил Неговия светец Йоан.
Лишени от великата светиня, сърцата на всички благочестиви българи се изпълнли с дълбока скръб и Господ ги благословил с милост: през 1187 г., по време на въстанието в Търново, унгарският крал, обсебен от страх от наказание от Господ за разрушаването на светинята, украсил светилището на св. Йоан със сребро и злато и като целунал мощите му, с голяма чест върнал мощите на светеца в Средец (София).
На 1 юли 1469 г. светите мощи на св. Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир, където почиват и до днес, оказвайки благодатна помощ на всички вярващи.
