Не разказвам на много хора за баща си, но искам да ви разкажа една история за това как го видях и чух след смъртта му, прочетете я, може би сте имали подобни ситуации в живота си!
Започваме да вярваме в мистиката едва след като се сблъскаме с нея в живота. Можем безкрайно да говорим за факта, че едно или друго събитие в живота, което малко се поддава на логика, е просто съвпадение или халюцинация, но тези, които са се сблъсквали с такива неща, завинаги променят мисленето си за отвъдното.
И така, бих искал да ви разкажа една история, която ми се случи през 2012 г., няколко дни след смъртта на баща ми. Може би и на вас ви се е случвало нещо подобно?
Прекарахме нощта при майка ми, в същия апартамент, в който баща ми почина преди няколко дни. Не можех да спя дълго време, преигравах в главата си всички събития, които се случиха наскоро.
Не можех да повярвам какво се случи, защото само преди няколко дни татко се разхождаше из този апартамент, гледаше си нещата и дори не можеше да си представи, че на 42 години ще го няма.
Беше ми трудно да обхвана всичките си мисли. Между другото си спомних, че баща ми знаеше как ще умре, винаги казваше, че това ще стане много скоро и насън. Е, по същество това се случи. Ненапразно казват, че човек усеща приближаването на смъртта.
Явяването
И така, всички, които бяхме в апартамента, майка ми, брат ми и аз, всички заспаха освен мен.
По някое време чух някой да бърника в бравата на входната врата на апартамента. Замръзнах и насочих поглед към коридора, беше тъмно и не виждах нищо освен тъмнина, но започнах да се ослушвам.
Чудех се какво може да е? Първата мисъл, която ми хрумна бяха крадци, така че застинах и започнах да наблюдавам. Роднини нямаше как да дойдат в три сутринта и нямаха ключове за нашия апартамент.
Когато изведнъж чувам, че дръжката започва да се движи, хм… явно някой се опитва да отвори вратата.
Тогава реших да действам, станах от леглото, тихо отидох до вратата и погледнах през шпионката, никой, нямаше никой. Върнах се в леглото и се замислих за нещо друго – ами ако баща ми се опитваше да влезе в апартамента, колкото и странно да изглеждаше.
Започнах да се напрягам още повече, ами сънят? Какъв сън? Съвсем беше избягал.
Мина малко време и чух тихи стъпки по коридора, сякаш някой по чорапи бавно влачеше краката си из апартамента.
Огледах се, всички спяха, но тогава какво ставаше там в тъмното? Стъпките приближаваха и ясно чух някой да минава покрай стаята ни и да отива в кухнята – стъпките вече се чуваха там.
Не можете да си представите колко много ме беше страх в този момент, ще бъда честен, но знаех сто процента, че баща ми е този, който ни е посетил. Замръзнах и започнах да се ослушвам какво ще последва.
Бих искал да уточня още една подробност. След смъртта на баща ми останаха птиците му- той много обичаше птици, не помня каква порода бяха, но клетката с тях висеше в кухнята.
През нощта покривахме клетката с тънко одеяло, за да спят. Дори и да покриете клетката с птиците през деня, те ще заспят, като си мислят, че е настъпила нощта. Затова вечер ги покриваме, за да не пеят и да не вдигат шум.
И така, веднага щом стъпките се преместиха в кухнята, птиците в клетката започнаха да вдигат врява и да се бият, започнаха да се блъскат, летяха летяха напосоки така, че загубиха много пера и всичко това се случи в дълбоката нощ, когато в кухнята се чуха стъпки.
Разбрах, че усещат нещо или по-скоро присъствието на стопанина си. По някое време утихнаха и необяснимите неща продължиха.
Седях и слушах, че чиниите започнаха да тракат, в този момент не издържах повече и събудих моите хора. Казвам им, чувате ли това? Да, всички го чуваха!
Обясних всичко, което се случва на майка ми и брат ми, и всички чуха дрънкането на чинии направо от кухнята! И отново стъпките, той се луташе из апартамента. Тази вечер всички повярваха в мистичното!
Помня как баща ми каза, че ще дойде при нас, когато умре, и така се случи!
Сънят в онази нощ
След всичко това все пак заспах и сънувах много интересен сън с баща ми.
Вървя по улицата, по същата улица, където живеехме като малки, и виждам баща си. Извиках го и му казах: „Татко! Здравей! Какво правиш тук?“ На което той ми отговори, че е решил да се разходи из паметните места и да си припомни миналото. И знаете ли какво имаше в ръцете си? Той държеше с ръка дръжката на количка, а в нея стоеше ковчегът му.
Носеше ковчега през улицата. Беше много странно! По този начин се разхождаше през места. Баща ми се усмихна и каза, че трябва да тръгва, аз се сбогувах с него и той изчезна в хоризонта.
Този сън ме шокира, също като това, което чухме същата нощ.
