Названията на дните от седмицата са измислени със специални значения, но с течение на времето основният смисъл е забравен. Ето няколко факта, за които почти никой не знае:
Неделя
На този ден всички почивали, така че го нарекли „неделя“, тъй като в тези дни беше възможно „да не се прави нищо“ (от старобългарския глагол „деля“ – правя нещо). А по-рано това бил първият ден от седмицата и обратното броене започвало точно от неделята
Понеделник
Името се формирало много просто и логично. Това бил денят след неделя. Ето защо в повечето славянски езици понеделник е образуван от съчетание на предлога „по“ и „неделя“, което значи „след неделя“.
Вторник
Името на деня също произлиза от много просто словообразуване, нашите предци просто са променили думата „втори“. Името не е претърпяло никакви промени в продължение на много векове и е достигнало до наши дни.
Сряда
На старобългарски този ден се е наричал „третийник“, по примера на вторник. По-късно обаче се появило ново значение, тъй като сряда била „средата“ на седмицата.
Четвъртък
Този ден, по примера на вторник, бил кръстен просто според подредбата си, а именно четвъртият ден от седмицата.
Петък
Абсолютно същата логика. Това е петият пореден ден от седмицата.
Събота
Името на този ден от седмицата идва от иврит, където „шабат“ означава отдих и покой.
