Със сестра ми отрано останахме сираци. Родителите ни загинаха в автомобилна катастрофа. Тогава бях на 17 години, а сестра ми беше само на 9.Баба ми по бащина линия ни взе при нея. Тя вече беше стара и често боледуваше. В дома ни често идваше линейка. Много скоро научих всички лекарства.
Всички отговорности основно падаха на моите плещи. Поемах грижите върху себе си и за сестра ми, и за баба ми. Баба беше много покрусена от смъртта на сина си и снаха си и започна да има сериозни здравословни проблеми.
Сестра ми също преживя много болезнено смъртта на родителите ни. Плачеше непрекъснато, не искаше да прави нищо: не искаше да прави нищо в домакинството, дори не искаше да пише домашните си.
Характерът й стана ужасен, постоянно трябваше да я успокоявам. Бях търпелив, успокоявах я и й казвах, че всичко ще е наред.
За да имаме с какво да живеем, продадохме апартамента на баба си и се преместихме да живеем в апартамента на родителите си. Спестявахме много, но парите ставаха все по-малко.
След като завърших училище, отидох да уча за готвач. Учех и успях да си намеря работа в кафене недалеч от дома. Животът стана по-лесен.
Но три години по-късно баба почина. Останахме сами със сестра ми, аз й станах настойник. Само от време на време идваха да ни посещават далечни роднини. Това е всичко.
Отгледах сам сестра си. За съжаление, тя израсна като ужасно дете: много своенравно и палаво. Може би аз самият бях виновен за това: но много я обичах и я съжалявах. Напразно. Израсна много егоистична. Стана много арогантна и се държеше доста предизвикателно.
Работех много, за да ни нахраня и облека. Затова нямах нито време, нито сили да водя образователни разговори с нея.
Скоро разбрах, че сестра ми е започнала да общува с момчета, местни хулигани. Започна да се прибира късно, вонеше на алкохол. Опитах се да говоря с нея, но безполезно.
После сякаш се успокои. А когато навърши 18 години, тя ми каза, че вече е възрастна и ще живее както иска. Радвах се за това. Защото разбрах, че сама е напуснала хулиганската компания.
Скоро забелязах, че вечер сестра ми започна да ходи някъде. Винаги се връщаше късно и веднага се затваряше в стаята си. Стана много странна. Уплаших се: реших, че е станала наркоманка. Но грешах.
Един ден се върнах вкъщи и видях, че телевизорът, лаптопът и колекцията от порцеланови ангели на майка ми са изчезнали от вкъщи.
Вечерта сестра ми ми призна, че е продала всичко и е занесла парите в своята секта. Оказва се, че по някакъв начин сестра ми е попаднала в странна секта. Там се били държали добре с нея, затова им занесла парите. Имало много други като нея, давали всичко на сектата: пари, коли и апартаменти.
Наскоро сестра ми обяви, че иска да продаде своя дял от апартамента. Трябвало да изкупя нейния дял от нея, ако искам да остана в апартамента на родителите си. А тя ще отиде да живее в своята секта. Опитах се да говоря с нея, опитах се да й обясня всичко.
Безполезно е. Имам чувството, че говоря със зомби.
Преди няколко дни тя доведе брокер в дома ни да оцени апартамента. Просто не знам какво да правя.
В крайна сметка с моя дял от парите от апартамента на родителите ми няма да мога да си купя нормален дом.
Сестра ми забрави колко много направих за нея. Приятелите й сектанти й станаха по-мили от брат й, който я отгледа.
Просто не мога да намеря изход от тази ситуация. Как мога да спра сестра си и да попреча на продажбата на нашия апартамент? Все пак законно тя има пълното право да се разпорежда със своята част от апартамента. Какво трябва да направя? Не искам да ставам бездомен.
Много съжалявам, че продадохме апартамента на баба преди много години. Но тогава нямаше как да оцелеем без тези пари. Тогава това изглеждаше като правилното решение.
А сега изобщо не знам какво да правя.
