В труден за семейството период заминах за Италия да работя. Но дъщеря ми не ми прости

В труден за семейството период заминах за Италия да работя. Но дъщеря ми не ми прости
Изображение от freepik

По ред причини трябваше да се разделя със съпруга си. И тогава дойде поредната финансова криза, почти нямаше пари. Затова реших да отида в Италия, за да печеля пари.

Тогава дъщеря ми беше само на 10 години, а аз на 35, така че тя остана с баба си.

Днес обаче дъщеря ми изпитва истинска злоба към мен. Едва ли не нарочно съм я оставила сама с баба й, а аз го направих, за да имат пари и да се чувстват добре.

Бабата почина преди година и реших да се върна в България, за да бъда с детето си. Веднага след като се върнах, дъщеря ми Валя започна да разказва, че през цялото време съм била лоша майка и баба й е единствената, която се е грижила за нея.

Тя ми каза: „Когато те обичат, не си тръгват!“

Но все пак се живее с пари…

През цялото време плащах обучението й, вноската за апартамента и други неща. Освен това все пак успях да събера пари за дъщеря си и да й купя апартамент в центъра, за да може дъщеря ми да бъде самостоятелна и да си намери работа в района. Валя обаче не ми благодари.

Вместо това бърбори през цялото време: „Когато обичат, не си тръгват, но ти си отиде! Не се оправдавай с парите! Ти си лоша майка!“

Но тук има едно голямо НО. На Валя не й липсваше нищо, учиеше, живееше без проблеми, докато аз работех усилено в името на детето и майка си.

Дъщеря ми просто е свикнала всички да се грижат за нея. Тя не знае какво е да попаднеш в кризисна ситуация с дете на ръце и без пари. И още повече, че в името на семейството си аз се отказах от всичко, за да работя в чужда странна и изпращах последните си пари на семейството си.

А в началото нямах приятели и не знаех езика, беше трудно.

Дъщеря ми никога не е изпитвала трудни моменти. Тя дори възприема факта, че съм й купила апартамент като нешо обичайно.

Въпреки че на тази възраст децата трябва да се грижат за родителите си, тя не се интересува от това. Има извинение: „Ти ме изостави! Ти не си ми майка, така че не трябва да ти помагам с нищо!“

Трябваше ли тогава да приеме апартамента, който й купих с куп лишения?

Днес тя изобщо не ми вдига телефона си. А аз правя ремонт на апартамента на баба й и смятам да живея там.

През цялото време си мисля защо дъщеря ми е такава егоистка и не намирам отговор на този въпрос.

Посъветвайте ме как да се сдобря с Валя?

Advertisement