Всеки човек получава различни порции болка и страдание през живота си. Но не напразно казват, че на всеки е дадена болка по сила и степен, която той може да понесе.
В живота хората се сблъскват с предателства, грешки, крах на планове и надежди, разочарования, кризи и болести.
Буда е писал, че болката е почти неизбежна. Тя все пак ще бъде там. При различни обстоятелства, различни ситуации. Но също така е казал, че това е наш избор – каква ще бъде реакцията ни на тази болка.
Как ще преживеем страданието и какви поуки ще извлечем от него зависи от нашата сила на духа, от нашата воля, от нашата осъзнатост.
Днес ще ви разкажем една интересна ориенталска притча.
Тя съдържа проста метафора, която се надяваме да остане в паметта ви за дълго време.
Притча за болката
Тъжен младеж дошъл при мъдреца. Започнал да му се оплаква от живота си. На толкова млада възраст той вече е познавал много скърби.
Момичето, което обичал, го предало и заминало при друг.
Баща му починал твърде рано.
Младежът бил твърде беден, за да влезе в добро учебно заведение.
Бил принуден да работи и да печели допълнителни пари, за да помага на майка си и да спестява за обучението си.
Онези приятели, с които бил близък, постепенно се отдалечили, пътищата им се разделили.
Младият мъж се оплакал, че животът му е безсмислен. Затова го боли душата. Той не можел да преживее всички тези скърби.
Младият мъж не спирал да плаче и да се оплаква. Той попитал мъдреца какво да прави.
– Сега ще ти помогна – усмихнал се мъдрецът. – Имам една проста задача за теб. Там, от рафта, вземи торбата със сол.
Младежът дал тази сол на мъдреца.
Старецът налял чаша вода.
– Изсипи голяма лъжица сол тук.
Младежът изсипал.
– Сега опитай.
– Каква отвратителна, солена помия – казал младият мъж. – Невъзможно е да се пие.
– Чудесно. Сега вземи торбата с останалата сол. Да отидем на разходка до езерото.
Приближили брега на езерото. Водата била бистра и чиста.
– Изсипете и тук, точно както в чашата, оляма лъжица сол.
Младежът изсипал солта и я разбъркал.
– Пий вода от езерото.
Младият мъж гребнал с шепи вода и отпил. Той загребал още малко и отпил отново.
– Как е водата?
– Свежа, приятна, вкусна. Не усещам сол. Най-после утолих жаждата си след тази солена напитка.
Мъдрецът седнал до младежа.
– Знаеш ли, болката в живота ни е самата сол. След като тази голяма лъжица сол ти бъде измерена, това означава, че трябва да я изядеш в рамките на този период от време. Количеството й няма да се промени. Но как ще го преживееме, колко ще страдаме зависи от съда, в който слагаме тази сол.
Животът ви е изпълнен с различни събития, в него има място за радост и добри хора. Когато погледнете нещата по-широко, болката ви ще се разтвори като сол в това езеро. Всеки избира за себе си – солта в чаша ли щя е слага или в голямо светло езеро.
