Ракът е най-чудовищната болест в света. Особено когато става въпрос за деца. Шелби и Джонатан мислели, че двегодишната им дъщеря Софи има алергии. Тя кашляла и лекарите се съмнявали за астма. Но след допълнителна диагностика се оказало, че нещата са много по-страшни.
За бебето било трудно да диша, а една вечер родителите преживели истински кошмар – Софи спряла да диша. Те повикали линейка, която успяла да спаси момичето. Тогава я изпращат на диагностика, където астмата е заменена с нова диагноза. Лимфом. Рак.
Оттогава момичето живее в болницата, а химиотерапията е повлияла на способността й да ходи, да се движи и да говори. Сега малкото й телце се подготвя за операция по трансплантация на стволови клетки.
Майката на Софи, Шелби, постоянно наблюдавала дъщеря си. Наблюдавала и грижите на медицинския екип. На страница във фейсбук, посветена на Софи, Шелби публикувала мислите си за онези хора, които са около тежко болните деца всеки ден.
„те“, пише Шелби, „Седя на този диван цял ден и те виждам. Толкова се опитваш да бъдеш невидима за мен и детето ми. Виждам колко се разстройваш, когато детето ми плаче, когато те види.
Толкова често се опитваш да облекчиш страховете й и толкова често се извиняваш за болката, която сте причинили. Видях как я погали по лисата глава и я целуна по темето. Видях те да седиш до плачещата й майка, когато й съобщиха диагнозата. Видях, че люлееш дете, чиято майка не може да остане в болницата през цялото време.
Задържаш живота си за 12 часа, за да се грижиш за чуждо болно и умиращо дете. Влизаш във всяка стая с усмивка, независимо какво се случва там.
Виждаш името на Софи в графика и идваш да ни провериш, дори когато тя не е твой пациент. Обаждаш се на лекаря, кръвната банка и аптеката толкова пъти, колкото е необходимо, за да получи детето това, от което се нуждае навреме. Проверяваш ме толкова често, колкото и нея. Седиш и ме слушаш как блуждая в продължение на 10 минути, въпреки че телефонът ти бръмчи и списъкът ти със задачи е дълъг цяла миля.
Виждам те. Всички те виждаме. Никакви кошници с цветя или продукти не могат да изразят колко сте ценни. Вие спасявате нашите бебета и без вас нищо нямаше да се случи.“
