Омъжих се втори път на 32. Запознах се с Андрей чрез приятел. Той се разведе с жена си преди 5 години и не искаше да започва нова връзка, но се влюби в мен и след три месеца връзка ми предложи да станем съпрузи.
На 35 родих син, а на 37 – дъщеря. Преди Андрей имах неуспешен брак с Денис. Живяхме заедно 10 години. Никога не сме имали деца и чувствата ни един към друг утихнаха, затова решихме да се разделим.
Знаех, че Андрей има по-голяма дъщеря Дара от първия си брак. Тя ни идваше на гости понякога. Но имахме много малко контакти с нея. Момичето е в тийнейджърска възраст и приема всичко много близо до сърцето си. Неведнъж ми се ядосваше, ако кажа нещо нередно. Даже и ме е обиждала. Ето защо не ми харесва да съм около това момиче.
— Дара, къде отивап, вече е десет часа вечерта? – попитах я веднъж на излизане.
— Отивам на разходка, майка ми ме пуска до 00:00 — отговори Дара.
— Но днес ще нощуваш при нас и не искам да поемам отговорност, че те пускам да отидеш някъде толкова късно. Така че хайде, събличай се. Сега ще сложа Мишо да си легне, а ние с теб можем да пием мляко с шоколад – казах на момичето.
Този път Дара направо психяса и затръшна силно вратата, заключвайки се в тоалетната. Не можах да се помиря с нея.
Всъщност се опитвам да не превъзпитавам Дара. Смятам, че дъщерята на съпруга от предишен брак не трябва да засяга по никакъв начин настоящия ни живот. Имаме деца заедно, така че защо трябва да отглеждам нечие друго момиче? Освен това Дара не общива с мен. Тя винаги гледа на мен като враг, каквото и да правя.
Преди около четири месеца се преместихме в нов просторен четиристаен апартамент. Току-що приключихме с ремонта, започнахме да се нанасяме, когато съпругът ми ми каза, че неговата Дара ще живее с нас цяла година, тъй като майка й спешно трябва;;а да отиде в чужбина за работа (имала подписан договор).
За да не напусне Дара училище, да не свиква с друг клас и така нататък, по-добре било да остане тук. Тъй като имаме голям апартамент и живеем недалеч от училището на Дара, съпругът ми казал на бившата си, че ние ще се грижим за момичето.
„Андрей, смяташ ли, че си постъпил правилно, без да се консултираш с мен?“ Не искам да отглеждам дъщеря ти цяла година! Каква отговорност. Освен това тя ме мрази. Не разбирам защо причиняваш това на мен и децата ни. Кой ще се грижи за дъщеря ти?“, попитах съпруга си в истерия.
„А ти не се ли закле да бъдеш с мен в радост и скръб? Знаеше, че имам дъщеря. Тя ми е толкова скъпа, колкото и децата ни. Дара не е виновна, че майка й и аз се разделихме. И обещах на дъщеря ми, че това няма да повлияе по никакъв начин на отношенията ни с нея. Затова или приемаш дъщеря ми, или ще заминем с нея и ще живеем на друго място.“
Опитах се да се примиря с всичко това, но вътре в мен кръвта кипеше. Това момиче ми направи много гадни неща. Наплю ме в лицето и тормозеше дъщеря ми и сина ми и какво ли още не.
Всеки път, когато Дара дойде в дома ни, започвам да се страхувам какво ще направи отново. Мъжът ми сякаш не вижда, че дъщеря му е станала груба, зла и жестока. Сто пъти му се оплаквах, че пее една и съща песен:
— Тя е моя дъщеря, не забравяйте. Тя е в трудна възраст. Сега не й е лесно. тТи си възрастен човек, нима ще се оплакваш от наплюване?
Изпратих съобщение на съпруга си да напусне дома ни и да живее с дъщеря си под наем. На което той отвърна: „Знаех си. Съмнявах се в теб, но напразно.“
От този момент семейството ни се разпадна. Цяла година живяхме на различни места. Съпругът идва само при децата. И тогава той подаде молба за развод.
Обвинявах ли се? да Когато знаех, че се женя за някой, който има дете. Мои приятелки също имат деца от предишен брак, но не се държат като съпруга ми. Рядко се случва децата за мъжете да станат по-важни от жените им.
Жените са тези, които се борят за децата си, а мъжете, когато напуснат семейството, вземат малко участие в живота на децата си. А тук съпругът ми напусна децата ни заради дъщеря си. Как да го разбера, след като е пожертвал едните си деца заради други…
