Понякога един малък момент може напълно да промени живота ни. И след това как да не вярваме в Божието битие?
Един добър човек, ревностен и строг християнин, ми разказа следната история.
Било време, когато той, двете му сестри и родителите им живеели при баба и дядо си. Родителите му не били вярващи, не го водили в храма. Но дядо му всеки ден ходел в стаята си, затварял се в нея отвътре и дълго време не излизал.
Този човек, тогава още малко момче, силно се заинтересувал от този момент от живота на дядо си. И решил да попита:
– Защо се затваряш в с аята всеки ден? Какво правиш там?
– Там се моля на моя Бог Господ.
Тези думи, цялото това тайнство, толкова потънали в душата на момчето, че той ги пренесъл през живота си. Господ докоснал сърцето му по чудесен начин. И знаете ли, това било достатъчно.
Днес родителите казват много думи на децата си. А единственото, което е нужно, е честно да застанете пред Господа. Душата ни по природа е християнска, а децата са особено чувствителни към такива моменти.
Те със сигурност ще усетят всичко, което е наистина свято. Душата със сигурност ще посегне към Бога, само ако Го почувства.
