3 истински истории за раждане, които и сценаристите на сериали не могат да измислят.
Анна, 42 години, за любовта от първия ден
Имах тежка бременност, постоянно лежах, за да пестя сили. В нашия град има само една болница и периодично се срещах там с една и съща бременна жена на име Олга. Отначало само се поздравявахме, после започнахме да си говорим.
Тя чакаше момче, аз момиче и се шегувахме като всички млади майки в духа на „ние имаме младоженец, вие имате булка”. Смешно е, но накрая дори родихме с един ден разлика! Първата година се разхождахме заедно с количките и се наричахме само „тъщата“ и „свекървата“.
Тогава Оля се премести доста далеч от мен, аз родих второто си дете и постепенно комуникацията ни се сведе до поздравления за празниците в социалните мрежи и изречението „непременно трябва да се срещнем“.
А на 15 години дъщеря ми се влюбва, започва да се среща с млад мъж и го води да се запознаем. Разбира се, интересувам се да науча повече за него, намирам го сред приятелите на дъщеря ми във фейсбук и от снимката с родителите му разбирам: това е синът на същата Оля, само дето фамилното му име е друго! Моята дъщеря и нейният син имат най-сериозната връзка, ненапразно Оля и аз смме се шегували тогава.
Ирина, 33 г., за женения любовник
Моят история е класика в жанра. На 19 годинизапочвам да се срещам с много по-възрастен богат женен мъж. Разбира се, той има жена и деца, вече доста големи. Разбира се, щом тъщата спре да боледува, той ще напусне семейството. Аз съм по-млада, по-хубава и много го обичам!
В резултат на това – две черти! На седмото небе съм от щастие: сега той ще напусне старата си жена и ще се ожени за мен. Любимият се колебае и казва, че сега не е моментът, трябва да се направи аборт, но когато се разведе, ще си родим поне десет.
Тогава започва кошмарът: той спира да общува с мен, но се появява жена му, която разбра всичко. Тя идва, гледа ме със съжаление и също ме убеждава да направя аборт. Отказвам, родителите ми са в друг град, не знаят нищо, неудобно е да кажа, как ще живея – не е ясно.
С преждевременно раждане отивам в родилния дом, звъня на бащата на детето, който грубо обяснява, че аз съм виновна и той не иска да знае нищо.
И тогава най-интересното е, че същата жена се свързва с мен, която смята, че мъжът й е постъпил като прасе, аз съм млада глупачка, но детето няма нищо общо с това. Тя и нейната приятелка ме посрещат от родилния дом с кола, успокояват ме, оставят ми малко пари и като цяло започват да ми помагат тайно от съпруга си. Ако не беше тази свята жена, просто нямаше да се справя.
Две години по-късно се ожених за друг и си тръгнах, но все още общуваме с моята спасителка. Между другото, тя също е разведена и очевидно е щастлива.
Елена, 65 години, за „изрода“ и ръчно изработеното креватче
Работех в родилен дом, много обичах децата и знаех, че аз никога няма да имам свои. През социализма нямаше ин витро, така че на практика се примирих със съдбата си, но винаги съм завиждала на бъдещите майки.
В отделението имаше жена, много красива, просто звезда от екрана, със също така красив грижовен съпруг и млада свекърва. Веднъж седмично й предаваха букети и колети, съпругът й идваше под прозорците със забавни плакати. Не семейство, а приказка.
Тази жена роди на термина си – момченце със „заешка устна“ и то в доста тежка форма. Когато разбра за това, тя изпаднала в ужас.Както и съпругът и свекървата й.
На семейния съвет те решиха, че няма да вземат сина си, защо не им трябва такъв „изрод“, все пак вече са купили ръчно изработено креватче!
Главният лекар ги убеждаваше със сълзи, но не ги убеди. А аз разбрах, че няма да позволя момчето да попадне в сиропиталище. Общо взето с мъжа ми го осиновихме и се преместихме там, където никой не ни познава. Когато синът порасна (между другото, истински красавец, белегът от операциите почти не се вижда), му казахме цялата истина, но той не пожела да търси родителите си.
