Тази история се случи преди 7 години, но все още помня умната котка Мърка. Няма друго животно като нея.
Мърка живееше с една възрастна жена на име Зоя в селото, където посещавах майка си. Бабата беше почти на 90 и често седеше с Мърка на улицата. Веднъж пристигнах и разбрах: Зоя вече я няма.
Децата на Зоя не се върнаха на село, затова Мърка се разхождаше из двора и мяукаше жално. Съседите започнаха да хранят бедното животно.
Когато за пореден път дойдох в селото, имаше такава случка. Отидох до магазина да пазарувам. Връщам се, а Мърка идва към мен. Тя се хвърли право в краката ми. Отначало си помислих, че иска храна, затова й дадох парче от салама, който току-що бях купила.
— Ето, вземи, бедничката! – Много ми беше жал за Мурка, която остана без стопанка и никой не се нуждаеше от нея. Но котката дори не погледна салама, а отново започна да мяука и да се търка в краката ми.
— Какво искаш? Ако не искаш да ядеш, тогава какво?
Котката сякаш ме разбра, защото направи няколко крачки встрани и после ме погледна. И тогава разбрах: тя иска да я последвам. Разбира се, не можех да не послушам Мърка. Тя ме заведе до една стара плевня и вдигна глава. Направих същото и замръзнах. Малки котенца се разхождаха по билото на покрива. Можеха да паднат всеки момент.
Нямаше закъде да ссе бавя. Бързо изтичах в двора, взех стълбата и скоро се озовах на покрива. Скоро четири котенца бяха спасени.
Но това не е всичко. Донесох на Мърка топло старо яке, за да си направи легло. Тя прекара нощта с малките си котенца в същата плевня, само че долу. Съседите носеха мляко на децата и храна на Мърка.
Минаха няколко дни, когато майка ми и аз чухме тихо „мяу“ точно на вратата. Отворихме вратата и видяхме Мърка. Веднага щом разбра, че може да влезе в къщата, тя взе коте в зъбите си и отиде с него до печката. След това остави бебето и ни погледна с такива очи, сякаш искаше да каже: „Няма да го оставите, нали?“
Мама и аз се спогледахме и отговорихме в унисон: „Няма да го оставим!“ Мърка доволна и щастлива тръгна към вратата. Пуснах я веднага.
Вечерта се оказа, че котката е раздала и четирите котенца в добрите ръце на съседите. Във всяка къща имаше по едно коте, сякаш беше разбрала, че никой няма да вземе четири наведнъж.
А умницата Мърка изчезна, никой повече не я видя. Само седмица по-късно един съсед, който отишъл на селското гробище, видял, че до него под една бреза лежи вече безжизнената Мурка. Беше стара и явно е имала предчувствието, че й остава съвсем малко. Затова тя дала бебетата си на сигурно при хората, а след това се оттеглила.
