Бях на 6 години, а сестра ми на 4, когато родителите ни загинаха при производствена авария.
Сестрата на баща ми веднага пое настойничеството над нас, преместихме се да живеем в нейния апартамент, дори ни даде отделна стая.
Леля имаше собствен син, две години по-голям от мен. По някаква причина той и аз никога не се разбирахме, но леля винаги вземаше страната на сина си, дори и той видимо да бе виновен.
Със сестра ми не гладувахме, не ходехме с кърпени дрехи, но нямахме и нищо допълнително. Играчки получавахме само за рождени дни, за разлика от нашия братовчед.
Сладките бяха голяма рядкост иа доколкото си спомням, постоянно чувах въздишките и съжаленията на леля си, че е поела непоносимо бреме, направила е добро дело и сега страда.
Постоянно ни говореше на мен и сестра ми как е време да поемем по своя „истински път“.
— Вече сте достатъчно големи, за да може наред с ученето и да работите нещо, за да носите пари в семейството. Колко дълго ще ми висите на шията?
Леля беше хитра и ние започнахме да разбираме това още в ранна възраст. Тя даде под наем апартамента на родителите ни, освен това получаваше значителна помощ за нас. Никога не разбрахме колко, но тя винаги пазеше това в тайна.
Когато вече учех в медицинско училище в третата си година, а сестра ми влезе в професионално училище, за да стане шивачка-машинен оператор, леля ми изведнъж реши да продаде апартамента на родителите ни.
Според нея пак от грижа за нас. Тогава леля ми обеща, че ще сложи парите на депозит и когато се оженим, ще можем да ги изтеглим и да ги разделим по равно.
Отидохме при нотариуса, подписахме нещо, без да проверим същността на документите, доверявайки се на леля си и радостни, че най-накрая ще имаме свои пари.
Но времето постави всичко на мястото си. Година по-късно бяхме призовани със сестра ми в съда да ни изгонят принудително от продадения апартамент. По онова време сестра ми току-що беше навършила 18; очевидно леля ми е чакала точно този момент.
Когато отидохме в съда, разбрахме, че ищецът е наш братовчед, на когото е „продаден“ апартаментът на родителите ни. Никога не е имало депозити и вноски на наше име!
Отначало аз и сестра ми бяхме много разстроени и бяхме загубили надежда; леля бе уредила въпроса по такъв начин, че всичко изглеждаше законно.
Съдията обаче, започнал да разбира каква е ситуацията, много професионално заведе леля ни в задънена улица с въпросите си, а проверката на нотариалните документи показа, че те са съставени незаконно.
В резултат на това сделката за покупко-продажба беше анулирана и не ние, а нашият братовчед, който вече беше пуснал корени там, беше изгонен от апартамента.
За една година успяхме да направи основен ремонт и бяхме много щастливи със сестра ми.
Първоначално леля ми поиска от нас обезщетение за ремонта и за всички разходи, които е направила, докато живеехме под нейните грижи, но вече разбрахме, че с нея можем да говорим само от позиция на силата.
написахме жалба за изнудване, леля ни беше извикана в районното управление, където следователят й постави условие – или писмена гаранция, че няма да има материални претенции към нас, или образуване на наказателно дело.
Лелята и синът й написаха гаранцията в два екземпляра – единият остана при следователя, а вторият ни беше връчен на нас.
Сега не общуваме, леля ми, от време на време ни среща в града, изсъсква нещо след нас, но не смее да направи повече, спомняйки си историята на нашите „семейни“ отношения.
