След като съпругът й я напуснал, Тони Нелсън от Флорида останала сама с четири деца и времената никак не били леки за нея.
Тя дори нямала достатъчно пари, за да плати мобилния си телефон или да ремонтира колата си. Като цяло се опитвала да не ходи никъде със старата си таратайка, освен ако не било абсолютно необходимо.
Същата вечер тя заедно с децата спрели в супермаркета, за да купят хранителни стоки за седмицата. Едно от момичетата, което си играело в колата, оставило фаровете включени и когато семейството се върнало на паркинга, акумулаторът бил изтощен и колата не можела да запали.
Тони не можела да се обади и да повика репатрак. Тя почнала да търси помощ от околните, но никой не й обърнал внимание.
„В продължение на два часа молих минаващите хора за помощ. Всички те се преструваха, че просто не съществуваме.”
В студената кола под проливния дъжд Тони слушала как малките й дъщери плачат от глад и реват от безсилие.
„Чувствах се като най-лошата майка на света.“
В този момент се случило нещо неочаквано.
Възрастен мъж с бастун почукал на прозореца на шофьорската врата.
74-годишният господин й подал чиния със сандвичи и бутилки вода.
„Хапнете нещо, деца. Жена ми ще ви вземе сега и ще ви отведем у дома. Тегличът също е на път.“
На следващия ден мъжът довел автомонтьор в къщата на Тони, за да поправи колата й и си тръгнал. Когато самотната майка попитала монтьора колко дължи за ремонта, той отговорил, че всичко вече е платено.
„Той каза, че този господин е помолил да ми предаде, че иска да получи следната отплата: така че никога да не се отказвам в живота си и да остана същата невероятна майка за децата си. Никога през живота си не съм плакала толкова много. Този мил човек, който изобщо не ни познаваше, ни помогна по най-невероятния начин.”
„Той просто върна вярата ми в човечеството. Надявам се, че имам възможността да направя нещо подобно някой ден за някой, който има нужда от него.“
