Ето какво се случи с мен. Видях две чертички на теста. Не знаех как да кажа на Олег за това. Предишния ден имахме сериозен разговор с него, тогава той директно ми каза: „Стаси, родителите ми няма да те харесат. Ти си от детски дом. Може да се срещаме, но няма да се оженя за теб.“
Реших, че няма да кажа на Олег за бременността. Определено исках да родя. Така мина година и половина, родих, синът ми беше вече на 9 месеца. Вече бях забравила за Олег, когато той се появи на прага ми.
– Стаси, прости ми. Не мога да живея без теб. Върни се при мен. Кой е това?
-Синът ми.
Тогава той изтича надолу по стълбите. Не ми пукаше. Чувствата ми отдавна бяха изчезнали. Реших да се преместя на село. Там всичко беше различно, хората бяха по-любезни, помагаха си един на друг.
Там срещнах Анатоли. Един ден се връщах с детето от магазина, къщата ми е далеч. Той реши да ми помогне с торбите. Не ми беше удобно, но Анатоли взе чантите и тръгнахме.
Тогава видя, че къщата ми е в окаяно състояние. Реши да ми помогне с оградата, казах, че утре ще дойде с инструменти. Чувствах се толкова неудобно.
А от тогава той идваше при нас всеки ден, ремонтирайки всичко, което се беше повредило. Отблагодарявах му се, като му приготвях обяд.
– Стаси , кажи ми. Ти си красиво момиче, отглеждаш син. Къде е съпругът ти?
– Никога не е имало такъв.
Нещата след това се развиха като във филм: той ме помоли да се омъжа за него. Харесвах го много, но не дадох отговор.
Една сутрин си помислих, че Анатоли е дошъл, но изненада! Оказаха се родителите на Олег. Направо ми прилоша!
– Стаси, махай се! Дойдохме за внука! Защо ти е?. Живей си живота, млада си още.
Тогава дойде Анатоли и ги прогони.
– Махайте се от жена ми и сина ми.
-Как така синът ти? Олег ни каза, че това е неговият син.
– Не познавам вашия Олег. С жена ми отдавна сме решили, че това е нашият син.
Господи, бях толкова щастлива. Прегърнах Анатоли.
– Обичам те. Искам да се оженя за теб. Да сме женени. Да се обичаме и да отгледаме три деца.
