Изчезването на Кейт и Шийла Лайън през 1975 г. бил истински шок за уютния град Уитън, Мериленд. Всички били в недоумение: къде могат да отидат момичетата на 10 и 11 години?
Изчезването им довело до едно от най-мащабните издирвания в историята на щата, което било извършено от цял екип детективи. Едва четири десетилетия по-късно обаче случаят бил разрешен…
В търговския център
Шийла, Кейт и по-големият им брат са родени в богато и уважавано семейство. Баща им бил популярен радиоводещ във Вашингтонска радиостанция, а майка им – лекар.
Сестрите били много приятелски настроени, често ходели заедно на разходка. Така било на 25 март 1975 г., когато момичетата посетили търговския център Wheaton Plaza в Уитън. Току-що било украсено за Великден, така че Кейт и Шийла искали да разгледат украсата.
В мола бил и 14-годишният им брат. Родителите му го помолили да се грижи за сестрите си, но той се интересувал повече от игралната зала, така че момчето рядко обръщало внимание на момичетата. За последен път той видял Кейт и Шийла около 14:30 – момичетата ядяли пица в Orange Bowl.
Изглежда нещо ги е накарало бързо да напуснат пицарията, тъй като още в 14.40 часа момичетата са забелязани в близост до мола. И си тръгнали към дома.
Г-жа Лайън казала на Кейт и Шийла да се приберат до 16:00 часа, но те не се появили в уречения час. А когато брат им се върнал, цялото семейство отиде в мола да ги търси. След двучасово безуспешно издирване към 19:00 часа те се свързали с полицията.
Дългокосият мъж
В стремежа си да открие децата възможно най-бързо, полицията ревностно се заела с издирването. В същия ден те разпитали няколко десетки души и идентифицирали първия заподозрян – млад мъж с дълга коса, който изглежда следил момичетата.
Показанията дошли от 11-годишна приятелка на Кейт и Шийла, който се срещнал със сестрите в мола. Полицай изработил фоторобот на млад мъж с дълга коса и няколко белега по лицето.
Но никой, освен свидетелката, не си спомнил за човек с такова описание. Заради това полицията решила, че момичето нещо се е объркало или дори си измисля. Поради тази причина детективите никога не са смятали „дългокосия“ за заподозрян.
Нова насока
Вместо това полицията се фокусирала върху възрастен мъж в кафяв костюм, който бил видян да разговаря с момичетата в заведението за хранене. Той бил видян до Кейт и Шийла от трима свидетели наведнъж, така че скоро станал главният и единствен заподозрян.
На 2 април 1975 г., когато описанието на мъжа с якето е публикувано във вестниците, Лойд Уелч се свързва с полицията, заявявайки, че е видял подобен мъж да качва две момичета в кола на паркинг и да потегля с тях.
Когато 18-годишният Лойд бил разпитан за втори път, той успял да си спомни още повече подробности. По думите му възрастният мъж куцал с десния си крак и имал забележима бенка на ръката.
Наличието на подобни подробности объркали полицията и те предложили Уелч да даде показания на детектор на лъжата. Накрая той си признал, че не е виждал никого и си измислил историята, за да привлече малко внимание.
Продължително издирване
За съжаление, дори след като открила още няколко следи, полицията не успя да се докопа до нито една от тях. Това включва няколко свидетелства, че момичетата са видени във Флорида и други щати. Детективите не успели да потвърдят нито една от тези версии.
Междувременно водолази претърсили всички близки водни басейни, стотици доброволци обиколили района на Уитън, а Националната гвардия претърсила всички гори в радиус от 30 километра.
Дните се превърнали в седмици, а седмиците в месеци. През следващите 38 години детективите не напредват в издирването на момичетата. Мнозина вече започнали да мислят, че случаят никога няма да бъде разрешен.
Пробивът
През 2013 г. няколко детективи, които дълги години разследвали изчезването на Шийла и Кейт, се пенсионирали наведнъж, така че неразгадният случай бил прехвърлен в нов отдел.
Един от назначените в него детективи е Крис Хомрок, който решава да проучи всички материали от нулата. И когато преглеждал файловете, вниманието му веднага било привлечено от снимка на Лойд Уелч, който външно много приличал на фоторобота на онзи „дългокос човек“.
Детективът решил, че не е зле да проучи биографията на Уелч. Не му се наложило да рови дълго, защото по това време Лойд излежавал 33-годишна присъда за… престъпление срещу 10-годишно момиче.
Задушевен разговор
Възможно ли е престъпникът да е човек, чието описание е съставено още в първите дни на издирването и който сам е дошъл в полицията, където е дал лъжливи показания? Изглеждало невероятно, че тогава не бил заподозрян, но всичко изглеждало точно така.
Крис Хомрок решил да опита да говори с Лойд, за да „тества водите“. За негова изненада Уелч, който бил в затвора две десетилетия, лесно откликна;. Вероятно просто му липсвала комуникацията, така че се радвал поне на някакъв събеседник.
Лойд разказал странна и объркваща история за това как помогнал на чичо си да примами сестрите Лион в колата, след което откарали момичетата на уединено място. В същото време Уелч добави, че „той е взел минимално участие и не е убил никого“.
Чичото на Лойд вече бил починал по това време, но когато полицията проучила биографията му (той прекарал много години в затвора за подобни престъпления и блудство), думите на Уелч започнали да изглеждат по-правдоподобни.
Какво се случило с момичетата?
Но колкото повече детективите разпитвали Лойд, толкова повече той променял историята си за случилото се с Кейт и Шийла. Само едно нещо оставало непроменено – той винаги оставал „невинен свидетел“.
Детективите започнали да забелязват, че има повтарящи се детайли в неговите необясними разкази. Лойд описва плачещи момичета в задната част на комби, мазе, наркотици и две големи зелени чанти.
Въз основа на тази информация детективите започнали да търсят места, където може да се е случило това ужасно престъпление. Едно от тях била къщата на братовчед на Лойд, Хенри Паркър, който живеел в планината по време на изчезването на момичетата.
През декември 2014 г. Хенри казва на детективите, че през 1975 г. Лойд отишъл до колата си и го помолил за помощ, за да изгори две военни чанти. По негови спомени всяка от чантите е тежала по 25-30 килограма.
И двете торби били хвърлени в огъня. Съседи, които все още живееха наблизо, казаха на детективите, че все още помнят миризмата на печено месо, която тегнела във въздуха няколко дни.
Малко по-късно детективите открили под къщата на родителите на Уелч, където живеел Лойд, сутеренен етаж, който приличал повече на мазе. Криминалистите открили следи от кръв там, която принадлежала на Шийла и Кейт.
Заключение
През септември 2017 г. Лойд се признава за виновен за убийствата и получава две 48-годишни присъди. При положение, че той ще изкара предишната си присъда едва през 2026 г., той няма шанс да бъде освободен.
Телата на Кейт и Шийла никога не са открити. Уелч отказал да даде каквито и да е подробности за престъплението си, ограничавайки се до признаване на вината.
Интересно е, че за подобно престъпление Лойд бил заплашен със смъртно наказание, но по някаква причина родителите на момичетата поискали затвор за престъпника. Прокурорите, уважавайки мнението на семейството, не възразили.
Говорейки от името на съпругата и двамата си сина (между другото, онова момче, което трябвало да се грижи за сестрите на 25 март 1975 г., сега е полицай), Джон Лайън казва:
– Искаме да благодарим на детективите. Сега знаем истината. По-добре е, отколкото да живееш в неизвестност 40 години.
