Вероятно всеки възрастен поне веднъж в живота си го е посещавала мисълта за това колко страхотно би било никога да не се разболява. Болестите под една или друга форма не само оказват значително влияние върху портфейла (добрите лекарства обикновено са невероятно скъпи!), но и усложняват живота на човек.
Всъщност, наистина има такива хора – хора, които не се разболяват и са истински дълголетници. Продължителността на живота на такива хора е много по-висока от тази на средния жител на планетата Земя (над 100 години) и те не чуват за такива ужасни диагнози като, да речем, рак.
Става дума за хунза – народът, който не познава болестите.
И така, в северната част на Пакистан, недалеч от границата с Индия и Китай, тече река Хунза, чиято живописна долина много научни умове поетично наричат „оазис на младостта“.
И има защо, защото именно в тази долина живее невероятният народ Хунза, чиито представители, за разлика от най-близките си съседи, много приличат на европейците, а освен това категорично отказват да остаряват до 50, 60 години, поддържайки отлична физическа форма и бистрота на ума до последния дъх, което може да се случи на 100, че и на 120 години!
Селището, където племето хунза живее днес, според легендата, се е появило в долината на реката по инициатива на войниците от армията на Александър Велики, които са прекосили тази територия по време на индийската си кампания.
Но как са придобили удивителния си „талант“ да живеят дълго и да не се разболяват остава загадка.
Някои изследователи смятат, че начинът на живот на представителите на този народ се основава на 4 основни правила: не яжте месо, работете постоянно, движете се много и не променяйте ритъма на живот.
Между другото, именно храненето и здравословният начин на живот, колкото и тривиално да звучи, играят първостепенна роля в живота на представителите на народа хунза и вероятно имат най-пряко влияние върху тяхното здраве.
През целия летен сезон хунзакутите консумират предимно сурови плодове и зеленчуци, а през зимата – сушени кайсии и други сушени плодове, както и покълнали зърна и овче сирене.
Жителите на Хунза наричат пролетта „гладна“, тъй като пресните плодове и зеленчуци все още не са узрели, а запасите от сушени плодове значително са изтънели през зимата.
Ето защо през пролетните месеци хората от хунза са принудени да седят на импровизирана диета и да не консумират нищо освен напитка от сушени кайсии, която помага за поддържане на жизнеността. Спазването на тази „диета“ е свещено правило за всички жители на Хунза – това е нещо като 40-дневният православен пост.
Тези хора изключително рядко консумират алкохол и всякакви сладкиши. Те също така практически не използват сол и всички хранителни продукти се отглеждат изключително на собствена земя – представителите на народа хунза не приемат нищо извън тяхната земя.
Те или изобщо не ядат месо, или го ядат в много ограничени количества, но това по никакъв начин не е свързано с религиозни забрани (основната религия на този народ е ислямът).
Просто в долината Хунза има толкова малко месо, че не е възможно да го включите в ежедневната диета. Въпреки това, по време на големи празници, веднъж или два пъти в годината, хунзакутите все пак си позволяват малко птиче месо. Ислямът им забранява да ядат свинско, а говеждо не ядат от солидарност със съседна Индия.
Друг фактор, влияещ върху увеличаването на продължителността и качеството на живот на хунзакутите, е здравословният начин на живот.
Представителите на този народ прекарват по-голямата част от времето си в движение и на чист въздух. Те вървят много по планинските пътеки, изминавайки разстояния от 100 или дори 200 километра на ден.
Това не е изненадващо, защото те живеят на невероятно място – точката, където се събират трите най-високи системи на света: Хималаите, Хиндукуш и Каракорум. От 14-те осемхилядници на Земята, пет са разположени наблизо, включително вторият след Еверест К2 (8611 метра), чието изкачване в алпинистката общност се цени дори повече от покоряването на Джомолунгма!
Тези хора не пренебрегват водните процедури. Те плуват в реката и през лятото, и през зимата, въпреки тежките минусови температури и парещата студена вода. Не ги плаши!
Освен това изследователите смятат, че именно любовта към водните процедури, дори при изключително ниски температури, позволява на жените хунза да поддържат младостта и привлекателния външен вид.
На 40 години хунзакутките изглеждат като млади момичета; до 60 години поддържат стройна и стегната фигура.
Но тук има малък нюанс. Представителите на народа Хунза наистина не знаят нищо за ужасните нелечими диагнози, които буквално унищожават европейското население.
Да се каже обаче, че те изобщо не се разболяват, би било погрешно.
Незначителни здравословни проблеми сред хунзакутите възникват по време на тази пролетна „диета“, когато те са принудени да ядат изключително напитка от сушени кайсии. По време на „гладната пролет“ децата изпитват кожни проблеми поради липса на витамини, които между другото изчезват, когато узрее първата реколта от пресни зеленчуци и плодове.
През този период възрастните хора страдат от очни заболявания, но това се дължи на саждите от огъня, който се пали на закрито при лошо време. Поради много малки вентилационни отвори в тавана, саждите се отстраняват лошо и често причиняват парене и болка в очите.
Такива заболявания обаче трудно могат да се нарекат пълноценни заболявания. Но хунзакутите никога не са се сблъсквали с по-сериозни заболявания, като рак, колит, гастрит, язва, пневмония.
През 1963 г. френска медицинска експедиция посещава хунза, за да извърши преброяване на местното население. Целта на това преброяване била да се определи средната продължителност на живота на хунзакутите, която в крайна сметка възлиза на 120 години – два пъти повече от европейската!
И малко по-късно, през август 1977 г., на Международния раков конгрес в Париж било направено следното официално изявление: „Според данните на геоканцерологията (наука за изучаване на рака в различни региони на света), пълното отсъствие на ракът се среща само сред народа хунза“
Но тези хора имат друга тайна за дълголетие и отлично здраве и тя е доста проста – това е жизнерадост. Представителите на народа Хунза се смеят много и почти винаги са в добро настроение, дори когато са гладни или уплашени.
А ето какво отбелязва шотландският лекар МакКарисън, който пръв в своите трудове описва живота на жителите на долината на река Хунза: „Хунзите имат нерви, които са здрави, като въжета, и тънки и нежни, като струни. Те никога не се ядосват и не се оплакват, не се изнервят и не проявяват нетърпение, не се карат помежду си и напълно спокойно понасят физическа болка, неприятности, шум и т.н.”
