Не знам как можеш да се откажеш от кръвта си. Да носиш бебето под сърцето си и да го оставиш на произвола на съдбата. Как е възможно? И то само защото не е роден съвсем здрав.
Синът ми се запозна с Надя, когато беше на 39 години. Снахата вече била омъжвана веднъж, въпреки младата си възраст. Срещнали се напълно случайно, но, както казва синът, било любов от пръв поглед. Няколко месеца по-късно той й предложи да се оженят и тя се съгласи.
Снахата вече беше бременна, когато се ожениха. Тя не беше особено внимателна по време на бременността. Реши, че младостта е ключът към безпроблемната бременност. Въпреки че това е мит. Дори когато премина всички тестове и направи ултразвук, нищо не се промени.
Лекарите й казаха, че има известен риск, така че е по-добре да се подложи на допълнителни прегледи, за да се увери, че детето е здраво. Но снахата отказа – тя каза, че това са само медицински истории на ужасите, в които тя не вярва.
В деня на раждането синът не можеше да си намери място. Той си припомни прогнозите на лекарите и беше много притеснен. Освен това раждането било тежко – снахата била откарана в реанимация. Внукът веднага бил поставен в кувьоз, защото възникнали проблеми.
И тогава на новата майка било казано, че синът й има синдром на Даун.
Когато синът ми разбра за диагнозата на детето, се замисли. Снахата ревеше, зарината във възглавницата си и ругаеше всички лекари.
Но какво общо имат те с това? Решихме обаче, че ще отглеждаме бебето каквото и да става. Такива деца също могат да живеят пълноценен живот, ако се обърне нужното внимание на тяхната рехабилитация.
Но снахата имала свои планове – напуснала сама и се прибрала без предупреждение. Бяхме шокирани, когато тя спокойно призна, че е изоставила сина си. Не искала да съсипва живота си и да отглежда болно дете.
Реших да говоря насаме със сина си. Обясних му, че не трябва да се отказва от бебето. Какъвто и да е, той е наш. Какво го очаква в стените на сиропиталището? А ако го вземем, той ще има шанс за пълноценен, щастлив живот, въпреки диагнозата.
Цяла нощ мислех за внука си. Разбрах, че вече е усетил всичко. Разбрал е, че майка му го е изоставила, защото лежи в отделна студена кутия.
Надявах се снаха ми да се вразуми. Все пак бушуващите хормони могат да засенчат здравия разум на жената. Исках да вярвам, че е взела това решение прибързано. Снахата обаче доказа с безразличието си, че дори не иска да вземе болния си син на ръце. Тя не се нуждае от него.
Заведох внука си у дома. Първоначално снахата дори не излизаше от стаята, а когато разбра, че няма да върнем детето, подаде молба за развод.
Така в един момент тя загуби и сина си, и съпруга си.
А ние сами отглеждаме бебето и се гордеем с успехите му. Нашето „слънчево“ момче показва отлични резултати, така че прогнозите на лекарите са положителни. И това е най-добрата награда за всички ни!
