Жена на име Ермина от Гърция била сериозно болна. Съдбата й отредила да има рак. Тя била щастлива само една година, защото най-накрая се омъжила, а после й се сслучило това.
Отначало всичко било повече или по-малко спокойно, но след това болестта прогресирала и Ермин се разболяла. И тогава се появили други проблеми. Съпругът, вместо да я подкрепи, започнал постоянно да мрънка и да й крещи.
Бабата на Ермина се опитала, доколкото е възможно, да изглади конфликта:
– Слушай, Ерик! Господ е Велик! Защо го казваш! Не се оплаквай, а прояви търпение и надежда! Господ е Велик! Запомни това!
Ерик, както мнозина в такива случаи, извикал:
– Щом Той е велик, тогава защо допуска това!?
Баба само поклатила глава и прошепнала:
– Вразуми ни, Господи! Трябва да сме търпеливи…
Ермина вече била слаба и немощна от болестта и писъците на съпруга й буквално я наранявали много повече от болките, които я измъчваха постоянно…
Освен това от близките си роднини тя имала само баба си, тъй като родителите й починали в ранна детска възраст . Благодарение на грижите на баба си тя пораснала като скромно, тихо, добродушно и просто момиче, което наистина вярвало в Бог.
И тя толкова съжалявала баба си, че понякога я молела да спре да се грижи за нея, защото било видимо трудно за възрастната жена. Но баба й не я изостави, а само казала:
– Случва се Пресвета Богородица да върши много очевидни чудеса! Знаеш ли, аз се моля на Нея да ти помогне и съм сигурна, че ще прояви милостта Си! Хайде и ти да се помолиш днес с мен.
Случи се така, че в този ден Ермина се влошила значително и била откарана в болница. Това бил последният етап и лекарите само я поддържали, доколкото е възможно.
На следващия ден бабата посетила Ермина и внучката помолила свещеника, който бил назначен към болницата, да отслужи молебен на Пресвета Богородица за нея и да я изповяда и да я причасти.
Баба се зарадвала в този момент. Ермина вече имала надежда, което означава, че ще се случи чудо. Все пак най-важното е желанието на самия човек. Тогава бабата даде иконата на Дева Мария в ръцете на Ермина и изтичала да изпълни молбата на внучката си.
Но най-интересното се случило по-късно. Ето какво разказва самата баба на Ермиан:
– Вечерта се разхождах по коридора на болницата. Изведнъж точно пред мен се появява жена, облечена в бяла престилка. Бях много изненадана и я помислих за непозната медицинска сестра.
„Виждам ви за първи път“, казах аз. – „Тук ли работите?“
– Аз – отговори непознатата жена, – съм Дева Мария! След като чух молитвите ви, дойдох да ви помогна. Ермина ще се възстанови утре сутринта. Просто я оставете да се посвети на Моя Син и Бог.
Като каза това, Тя стана невидима.
От това, което видях и чух, замръзнах като камък. След като дойдох на себе си,ускорих стъпката си и забързах към внучката си. Но по някаква причина тя вече беше щастлива.
– Ермина, случи ми се това и това!
– Да, бабо, и при мен дойде Пречистата. Погали ме по главата и ми даде сили. Вече не ме боли, много ми е леко!
След това събитията се развили така: сутрешната визитация изненадала всички лекари в болницата. Ермин, сякаш нищо не се е случило, седяла на един стол, облечена. Като видяла всички, тя рязко скочила и започнала да ги поздравява.
По лицата на персонала се изписала не просто изненада, а по-скоро шок. Предполагали, че някаква самохипноза е подействала, макар че на последния етап… Каква самохипноза е възможна?!
И тук Ермина казала:
„Информирам ви и като лекар ви уверявам, че нищо от нещата, които споменахте, не се е случило. Моето изцеление се дължи единствено на милосърдната намеса на Пресвета Дева Мария.“
Разбира се, за мнозина това било изненада и съпругът Ерик, който на практика погреба жена си, смяташе, че това е временно подобрение и тя така или иначе ще умре. Както и Ермина да му обяснявала, че има явяване на Богородица, той не вярвал и на практика гледаше жена си като луда. Дори импулсивно й казал:
– Грижи се за себе си както искаш! Аз си тръгвам и не искам да живея повече така!
За Ермина това било удар. Но в главата й прозвучали думите на Пречистата: „Посвети се на Моя Син и Бог”.
В резултат на това тя решава да напусне своя град Патра и да отиде в манастир. Там тя била първо послушница, но скоро приела монашески обети с името Ермиония. Тя се посветила на Бога до края на живота си, доживяла до дълбока старост, като по този начин изпълнила завета на Пречистата Дева.
Ето това е чудо. И не, не е приказка. Господ е наблизо, Богородица е наблизо и светиите също. Просто често не забелязваме от какво наистина се нуждаем в този живот.
Можете цял ден да обикаляте бутици, да се обесвате с пръстени и висулки, но все пак няма да имате истинска радост от това. Това най-вероятно е заместител на истинската радост.
Истинската радост е само в Господа. Не е необходимо да ходите в манастир. Всеки има свой собствен път в този живот, но аз искам всички да дойдем при Бога. И нека подобни истории ни служат за поука!
Слава на Бога за всичко!
