Наскоро една приятелка, след като научи, че имам котка, изсумтя: „Е, каква е ползата от нея? Куче разбирам – защитава те, приятел ти е, но котката в къщата е само за красота.“
Като контра на тази забележка й изредих много основателни аргументи в полза на котките.
Хората, които поне веднъж в живота си са отглеждали котка у дома, знаят колко радост и положителни емоции носи тя.
Тя може да е пакостлива и да създава проблеми, но „отработва“ мръсните си номера с 200% ефективност.
Нека започнем с факта, че котките са отлични събеседници. Понякога наистина искате да говорите, мислите ви „изригват: на глас и, успокоявайки се с факта, че в края на краищата аз не „разговарям са със себе си“, започвате да разказвате мъките си на котката.
И ви гледа с пронизващо дълбоки очи, без да мига, и понякога изглежда, че се кани да проговори. И на душата ви става по-леко.
Самото гледане на вашия космат домашен любимец повдига настроението ви. Дори ако в този момент той се занимава с някакъв вид саботаж. Например дърпа пердетата или е точно под стрехите, за да хване пеперуда, която случайно е влетяла в къщата.
А как само си играят! И колко внимателно се облизват!
Котките са най-достъпният антистрес. Марк Твен е казал: „Просто не мога да устоя на котка, особено на нейното мъркане.“
Да, котките не са в състояние да разрешат натрупаните лични и емоционални проблеми, но поне ще ви помогнат да забравите за тях за известно време. И разбира се, те ще успокоят изтощените ви нерви след тежък работен ден с премереното си мъркане.
Безусловната заслуга на котката е ловът на гризачи. И дори ако котката е обитател на апартамента, винаги има работа за него: джуджета, стоножки, молци…
Гледката на спяща котка дава усещане за спокойствие и омиротворение, а присъствието й в къщата хармонизира вътрешното пространство. Не напразно има поговорка, че ако имаш котка, не се прибираш в дом, а у дома.
Котките са очарователни, дружелюбни и общителни. За възрастните хора те могат да бъдат единственият им приятел, верен и благодарен. И за разлика от кучетата, те изискват минимум грижи и внимание.
И оставяйки котките да оставят козината си навсякъде, да оставят резки по дрехите, изразявайки любовта си, да копаят стайни цветя и да мяучат сърцераздирателно в коридора, когато са самотни, те раздават безплатно огромно количество топлина, която стопля не само тялото, но и душата.
Прегърнете малкото си коте, почешете го зад ухото и слушайте… „Мррр-мррм-мрр-мррр…”
Усещате ли как този звук нежно обгръща душата ви, изтласквайки всички преживявания някъде в далечината, отвъд границите на прегръдката ви?
Все още ли се съмнявате в ползата от това създание във вашия дом?..
