Когато кръвното вече играе номера, теглото е проблемно, а миомните възли на матката са до 5 см. Имаш къща, съпруг, кучета, любима работа. Но деца няма[ и изглежда вече няма и да имаш.
Какво знаете за отчаянието, когато във всяка клиника вече са ви казали, че няма да издържите, късно е да раждате, „часовникът е отминал”. Лекарите постоянно вдигат рамене. Когато сте готови да платите: „Ето! Вземете ни парите, просто ни помогнете. Или поне опитайте.“
Какво знаете за надеждата, когато една клиника се съгласява да ви направи инвитро процедура с генетично изследване на ембриона преди трансфера, като обещава, че това може да даде шанс за бременност.
Какво знаете за самотата, когато трябва да седите половин година в големия град: преди и след трансфера, целия първи триместър преди първия скрининг и малко повече. Какво знаете за вярата, когато съпругът ви зарязва бизнеса си, за да бъде с вас от 28 седмица до раждането.
Какво знаете за наглостта, ако след такива перипетии не се опиташ да родиш дъщеря си сама. Дори след като ти кажат: „Стига. Спри да изкушаваш съдбата. Разрез!“
На 27 март в 20:20 часа се роди моята принцеса с 8/9 точки по Апгар, 3650 грама, 54 см. Цезарово сечение при пълно разкритие, но няма значение. На 31 март майката и дъщерята бяха изписани у дома.
Какво знаете за щастието?
