Парижани украсявали къщите си с нейния лик, поети й посвещавали стихове, а Майкъл Джексън я питаше как е в една от най-известните си песни.
В края на 19-ти век в Сена е открито тялото на непознато момиче. Никой не я познал, но никога не билазабравена.
Момичето, намерено мъртво близо до насипа на Лувъра, било наречено „Непознатата от Сена“ (фр. L’Inconnue de la Seine). Тя се отличавала е от множеството мъртви, с които съдебните лекари се сблъскват всеки ден, с удивително изражение на лицето си: то сякаш било застинало в усмивка.
Нямало следи от насилие, като най-вероятната причина за смъртта било самоубийство. Тялото било изпратено в моргата за последваща идентификация. По това време около две трети от труповете идвали от Сена и телата били излагани в специална витрина, където всеки можел да ги види. Това помагало на семействата бързо да намерят изчезналите си роднини и улеснявало малко живота на полицията.
„Хубава е като ангел“, шептяли посетителите на моргата, „Ще трябва да отида да я видя отново.“
Удавницата изглеждала на около 16 години, не повече. Нямало натъртвания и драскотини по тялото, а дрехите били в пълен порядък.
„Самоубийство“, логично разсъждавала публиката.
Зяпачите не били заинтригувани от факта, че младата парижанка решила да се самоубие в размирните води на Сена – точно това не изненадало редовните служители на моргата. Мистериозно щастливото изражение на лицето на момичето предизвикало много повече възторга на обществеността.
„Истинска Джоконда!“ – възкликнал някой и след много години самият Албер Камю го повторил…
Славата за мистериозната усмихната удавница мигновено се разнесла из града. Поредици от хора били привлечени към моргата, за да видят „чудото“ със собствените си очи. Всички цъкали с език, въздишали и клатели глави – но никой не разпознал нещастното момиче.
Няколко дни по-късно, по обясними причини, дошло време тялото на момичето да бъде изнесено от „залата за огледи“. Но потокът от желаещи да се взират в „Джокондата от Сена” не секнал. Тогава патологът измислил елегантен изход от ситуацията – взел гипсова отливка от лицето й, толкова красиво било.
За броени дни копия от отливката се появили в магазините и оттам се разпространили из домовете на парижани – от богатите и аристократите до бедните.
Не след дълго лицето на удавената жена започва да се появява в къщи и апартаменти в цяла Европа. Модните дами закачили маски в хола, интелигентните господа в офисите си, а художниците в работилниците си.
L’Inconnue de la Seine, Непознатата от Сена, се превърнала в муза за писатели, поети и дори хореографи (сериозно, през 1963 г. Бентли Стоун поставил балет за нея). Владимир Набоков също е вдъхновен от тази история и през 1934 г. написва поемата „L’Inconnue de la Seine“, в която предполага, че инцидентът има романтична основа.
Но най-интересното предстояло. През 1955 г. няколко анестезиолози решават да поръчат манекен, който може да се използва за обучение на новата тогава техника за кардиопулмонална реанимация (CPR).
Избирайки изпълнител на задача сред производителите на играчки, по изненадващо стечение на обстоятелствата те се обърнали към норвежеца Осмун Лердал, който наскоро спасил живота на давещия се син, като му направил изкуствено дишане. Той с готовност се отзовал и след това решил да придаде на манекена човешки черти. Той избра името от колекцията си от модели, а лицето му направи да изглежда като известния „Непознат“.
Симулаторът, наречен Resussi Anne („Възкръсната Анна“), се появил на пазара през 60-те години и не бил единственият, но благодарение на успешния си дизайн, той станал най-търсеният.
„Ани“ се оказала много удобна и ефективна, така че бързо влязла в масово производство. На сайта на компанията все още има версия на манекена с лика на „Непознатата от Сена“. Според тях повече от 400 000 000 души са били обучени на този симулатор…
Заради това неизвестната удавила се парижанка неофициално се смята за „най-целуваната жена в света“.
А какво беше онова за Майкъл Джексън? В известната си песен „Smooth Criminal“ той многократно повтаря: „Ани, добре ли си?“ („Annie, are you ok?“). Тази фраза по време на обучението на манекена „Resussi Anne“ предшества прехода към реанимация. Да се провери дали жертвата е в съзнание
