Братовчедка ми Надя работи на смени и пътува през месец. Преди година тя се омъжи и, естествено, се притесняваше мъжът й да не започне да хойка, докато тя е някъде на север в продължение на месец.
Бяхме много близки и затова тя ме помоли да се „наглеждам“ съпруга й/
Постоянно бях без пари (работя в канцеларски магазин на пазара), а тя ми предложи да ми плаща, за да й чистя апартамента. Парите са малко, но ми е важна стотинка.
Ако знаех как ще свърши всичко, нямаше да се съглася.
Валентин, съпругът ми, ме познаваше още преди сватбата им. Той не даваше и косъм да падне от Ндя.
Много учтив, голям джентълмен – момичетата го сваляха, но той не погледна никого освен Надя.
Тя ме помоли да почиствам два пъти седмично у тях и след това да й докладвам, ако има нещо подозрително, може би миризма, обаждания, бутилки вино и т.н.
Ходех там, Вальо лежеше на дивана и гледаше телевизия, докато аз миех пода и пусках прахосмукачка. След което пиехме по кафе и аз си тръгвах.
Идвах вечер, всеки път в различен ден. Винаги беше вкъщи, винаги сам и се смееше, защото беше наясно, че го проверявам.
Може да изглежда глупаво за някои, но Надя ревнуваше като дете. Тя му се обаждаше пред мен и буквално го разпитваше за всичко. А като се прибирах вкъщи, разпитваше и мен.
Няколко месеца всичко беше наред, дори станахме приятели.
Към края на третото заминаване на Надя Вальо ми предложи да пием по вино, за да отпразнуваме заминаването ѝ. Пихме, говорихме и на сутринта отворих очи в леглото му.
Беше ми невероятно неудобно. Бях готов да потъна вдън земя, когато Настя се обади.
Връщайки се в общежитието си, плаках цял ден. Реших, че ще й разкажа всичко, когато дойде, каквото и да стане. Нямах намерение да продължавам връзката с него и нямах намерение да лъжа братовчедка си.
Когато Надя се върна и ми връчи парите, не издържах. Избухнах в сълзи и й разказах всичко, което се случи.
А тя просто ме шашна, като каза, че знае всичко. Вальо също й казал и представил всичко така, сякаш аз през цялото това време съм се въртяла около него и едва не аз съм го съблазнила и че онзи ден съм се напила и сама съм му скочила. Но не беше вярно!
Тя дойде да ми даде парите и да ме погледне в очите. Каза ми, че е добре, че сама съм си го признала, имала съм някаква съвест. Не помня какво й казах, тя не ме изслуша, просто си тръгна.
И не иска да ме чуе и до днес.
Изпратих й съобщение, но тя ми блокира номера.
Отидох при нея, но Вальо отвори вратата и ми каза да спра да им досаждам. Написах му есемес с въпрос защо лъже. Тогава Надя ми се обади, за да каже, че ако не спра да пиша на съпруга й, тя ще каже всичко на родителите ми.
Мама щеше да умре от срам.
Спрях да общувам с човек, който ми беше като семейство, и всичко това заради една грешка.
Липсва ми безумно. Мразя съпруга й. Мразя себе си. И не знам дали тя някога ще може да ми прости.
