Веднъж попитали един дядо:
-Кажи, как живееш с жена си половин век и не се карате (в селото всичко се знае). Как става това?
– Знаете, че вечер младите ходят на събирания, а след това младежите, под ръка с девойките, се разхождат по централната улица.
Ето че и аз се разхождах с една, вървим и нещо си говорим, а изведнъж тя бавно измъкна ръката си от моята. Без да разбера се оказа, че съм влязъл право в една локва на пътя. Тя избегна локвата и ме хвана пак за ръка. Към следващата локва тръгнах целенасочено. Тя пак си махна ръката.
На следващата вечер се разхождах с друго момиче по предишния маршрут. Същата картинка – избегна локвата.
На другата вечер излязох с трета. И пак по средата на пътя локва. Тръгнах, тя се държи здраво за мен, слуша ме и… мина през локвата заедно с мен. Аха, викам си, просто не е видяла локвата.
Тогава аз се запътвам към следващата – още по-дълбока. Приятелката ми не обърна никакво внимание и на тази локва.
От тогава ходим рамо до рамо и не се караме, живеем добре.
Всички мъже отворили уста, а най-старият от тях казал:
– Защо, дядо, не ни каза по-рано как се избира жена… Можеше и ние да сме щастливи.
