Той се приближил до студената пейка, където лежало бебе, завито в мръсно одеяло…
Владимир се прибирал с колата. Навън било ноември. Било студено. Вече бил стигнал до входа, когато чул детски плач. Той се обърнал по посока на шума и видял, че никой не стои до детето.
В главата на Владимир се сборили дявол и ангел: дяволът му казвал да се прибере у дома на топло и уютно, там има горещ чай; а ангелът казвал да отиде при детето и да се погрижи за него.
Той се приближил до студената пейка, където лежало бебе, увито в мръсно одеяло. Владимир го вдигнал и го занесъл в дом за малолетни.
Служителите взели момиченцето и го кръстили Алена. Така още едно дете останало без майчина любов и грижа.
Оттогава Владимир често посещавал момичето. Но той не можел да я вземе при себе си, тъй като работел ден и нощ. А и как да гледа дете сам, това е работа за жена…
Алена пораснала, била прехвърлена в сиропиталище. Тя познавала своя спасител, често му пишела писма, разказвала му за всичко, което й се случи.
Когато я дразнели и й се подигравали, веднага споменавала, че ще каже всичко на татко, той ще дойде и ще накаже всички.
Всеки път, четейки писмата на момичето, Владимир се чувствал тъжен. А когато Алена му изпратила свои рисунки, сърцето го заболяло. На едната рисунка били нарисувани мама, татко и дъщеря им…
Така минали няколко години.
И ето, най-сетне Владимир дошъл да види Алена. Момичето било толкова щастливо… Разхождали се дълго време, говорели, говорели…
Когато дошло време да се сбогуват, на лицето на Владимир се появила лукава, но мила усмивка.
Оказало се, че е осиновил Алена! Момичето не можело да си намери място от щастие. Тя била на седмото небе!
Ето така момичето се сдобило с истински любящ баща.
