Имах възможността да стана неволен очевидец на тази история. Веднага след университета започнах работа в голямо предприятие в счетоводния отдел.
Ръководеше ни възрастна жена, която дълго време беше главен счетоводител тук. Наскоро тя отпразнува своя 65-ти рожден ден. Няколко месеца след като дойдох да работя там, съпругът й почина.
Човекът дълго време се борил с рака, но болестта не му дала шанс.
А точно в този момент предприятието беше в разгара на период на отчети и проверки. Тъй като нашата шефка беше много отговорна, тя се яви на работа веднага след като уреди всичко около погребението.
Целият отдел й помогнахме и не я оставихме сама. Едно от момичетата беше до нея през цялото време.
А в онзи ден беше мой ред. Вървяхме с нея към офиса след обедната почивка. И тогава една жена, която работи в отсрещния отдел, ни настигна. Тя буквално тичаше и викаше:
– Госпожо, Иванова! Няма да повярвате… Днес сънувах мъжа ви! – каза тя без дори да поздрави.
А аз в този момент си помислих колко неуместна бе постъпката на тази жена и че не биваше да притеснява вдовицата просто така. Все пак това беше просто някакъв сън.
– И? – каза с недоверие вдовицата.
– Помоли ме да ви предалм, че е видял дъщеря ви. Но вие нямате деца. Но пък точно това сънувах! Мислех, че е някаква глупост, но той настоя. – продължи жената.
Олга Иванова й благодари набързо и мълчаливо си тръгна. Последвах я.
Но след няколко крачки тя пребледня и седна на една пейка.
– Имахме дъщеря! – каза тихо. – Тя почина, когато беше още много малко момиче. Току-що бе навършила 12 години. Съпругът ми беше болен много дълго време, знаеше, че няма да се излекува. И малко преди смъртта си той ми обеща, че ще предаде поздрави от дъщеря ни, ако срещне нашето малко момиченце. Но защо аз не го сънувах? С тази жена, която ми предаде съня си, никога не сме били приятели.
След като разказа всичко това, главната счетоводителка млъкна, затвори очи и стоеше мълчаливо. Не задавах никакви въпроси и не знаех как да я утеша.
А след малко тя произнесе:
– Но като се замисля, съпругът ми е постъпил разумно! Ако се беше присънил на мен и ми кажеше това, нямаше да повярвам. Бих приписала всичко на моето въображение и подсъзнание. Щях да реша, че сама съм си въобразила. Щях да започна да се притеснявам и да се съмнявам. А като ти го каже непознат, някак си е по-правдоподобно… Та тя дори не знаеше, че имаме дъщеря. – каза шефката със затворени очи.
След това Олга отвори очи, изправи се, обърна се към мен и каза:
– Явно има още нещо… там… отвъд смъртта.
