Политиката за „едно дете“, която е в сила в Китай повече от 30 години, е причина за трагедии за много семейства. Една тъжна история беше разказана от South China Morning Post.
Раждането на втора дъщеря
През 1995 г. Цян Фенсян и нейният съпруг Сю Лида вече имали тригодишна дъщеря, когато се оказало, че Фенсян отново е бременна. Според действащия по това време закон семейството трябвало да плати огромна глоба за второто дете, но двойката не можела да събере такава сума.
На раждането на Фенсян присъствали съпругът й и лекар от малка клиника, който обещал да не разкрива имената на родителите й на властите. Момиченцето се казвало Цзинджи.
След 5 дни Сю оставил дъщеря си насред закрит зеленчуков пазар. Заедно с бебето двойката оставила бележка:
„Дъщеря ни Цзинджи се роди в 10 сутринта на 24-ия ден от седмия месец от лунния календар през 1995 г. Бедността и законът ни принуждават да се откажем от нея. О, смили се над сърцата на бащите и майките тук и навсякъде!
Благодарим ви, че спасихте бебето ни и се погрижихте за нея. Ако съдбата пожелае и ако небесата са милостиви, нека ни позволят да видим отново дъщеря си на Счупения мост в Ханджоу сутринта на фестивала Цисицза 10 или 20 години по-късно.“
Момичето попаднало в сиропиталище в Суджоу, където прекарало една година. Тогава бебето е осиновено от двойка от САЩ – Кен и Рут Полър.
На двойката била показана бележката, открита при момичето: „Съобщението ни трогна толкова много. Плакахме, когато преводачът го прочете.”
Цзинджи станала Кейти
Осиновителите дали на осиновената си дъщеря ново име Кейти и решили да не казват нищо за писмото, докато не навърши пълнолетие. В същото време самата Кейти трябвало да прояви интерес към биологичните си родители.
Кейти прекарвала щастливо детството си в малък град близо до езерото Мичиган. Момичето казва, че семейството й е много религиозно и сплотено.
Освен нея в семейство Полър израснали двама сина. Кейти знаела, че е осиновена.
Очакване на моста
Но Цян и Сю не забравили за своята бележка и обещанието, дадено в нея. И през лятото на 2005 г., в деня на фестивала, известен също като китайския Свети Валентин, те отишли до Счупения мост с голям банер с името на дъщеря им и текст, близък до това, което било в съобщението. След като чакали на моста от ранна сутрин до четири часа следобед, те били принудени да си тръгнат с празни ръце.
„Пристигнахме много рано с огромен плакат. Веднага щом едно момиче на възрастта на Джингджи се появи на моста, ние искахме да изтичаме при нея.“
Осиновителите на момичето също си спомнили бележката: те изпратили своята приятелка Ани Ву на моста този ден, като я помолили да види дали истинските родители на Кейти-Цзинджи ще спазят обещанието си. За съжаление Ани пристигна само минути след като родителие си тръгнали.
Но не всичко било загубено. Ани видяла снимачен екип да работи на моста и ги помолила да й покажат кадрите от деня. И тя видяла на записа плаката на родителите на Кейти.
След като изслушала историята й от Ани, снимачният екип се възползва от уникалната възможност и историята на Кейти-Дзинджи моментално станала собственост на китайската телевизия и вестници. Оттам Цян и Сю научили дългоочакваната новина за дъщеря си. Те открили Ани и получили от нея писмо от семейство Полър (без имената) и снимки на дъщеря си.
Но в този момент Полър, убедени, че най-доброто нещо за Кейти ще бъде да порасне и да взема собствени решения, прекъснали контакта. Разочарованите биологични родители на момичето се опитали да се обадят на Ани, но тя сменила телефонния си номер.
Всяка година в деня на фестивала родителите й продължавали да идват на Счупения мост и не губели надежда да я срещнат и за ден.
Научавайки за историята на двойката, Чанг Чанфу, автор на документален филм за съдбата на осиновени деца от Китай, се притекъл на помощ. Той се срещна с Цян и нейния съпруг и решил да им помогне да намерят Джингджи въз основа на малкото информация, която имал: че тя е осиновена в Суджоу, че е имала артрит като дете и е живяла в Мичиган.
Той имал късмет: попаднал на форум, където родители с осиновени деца от Суджоу споделяли своя опит. И едно от съобщенията било от някой си Кен Полер, който споменал проблеми с коляното на дъщеря си. Неговата снимка съвпадала с изображението на човека от снимките, получени от Цян и Сю.
Чанг влезе в кореспонденция с Полър, но те продължили да настояват на своето: нямало да общуват с биологичните родители на момичето, докато не навърши 20 години.
И когато Кейти навършила 21 години, тя попитала майка си за произхода си. И била шокирана, когато чула, че осиновителите й я търсят. Чувствала се предадена, защото през всичките тези години Кен и Рут не бяха й казали нищо.
Кейти веднага разбрала, че иска да се срещне с истинските си родители. Но в същото време се страхувала от срещата. Тя казала на родителите си за това и влязла в кореспонденция с Чанг, като се съгласи да бъде обект на неговия документален филм. Чанг решил, че най-доброто време за среща ще бъде фестивалът Цисицза , който се падал на 7 юли през 2017 г.
Дългоочакваната среща трябвало да бъде изненада за Цян и Сю, но те научиха за нея предварително от Ани Ву, онази приятелка на Полър, от която получили първите новини през 2005 г.
Дългоочакваната среща
View this post on Instagram
Когато Кейти-Цзинджи и родителите й най-накрая се срещнали на моста в деня на фестивала, Сян не можела да спре да плаче.
Кейти останала при родителите си два дни.
Момичето не говорело китайски, а родителите не говорят английски. По-голямата сестра на Кейти, която знаела малко английски, помогнала за общуването.
Катрин Полър признава, че преди да пътува до Китай, се е чувствала китайка само физически. „Сега чувството стана по-дълбоко. Добре, че съм по-близо до родното място.“
В Китай момичето се срещнало с баба си. Казва, че почти първото нещо, което чула, когато се озовала в дома на родителите си, било настояване да яде повече.
„Слаба си, трябва да ядеш повече!“
„Ако не ям, ми давахахрана. Мисля, че просто бяха много щастливи да ме видят и наистина им липсваше възможността да ме гледат през всичките тези години.“
Момичето казва, че все още не е осъзнала напълно промените в живота си.
„Искам да има някаква връзка между нас, искам да ги видя отново. Но основният въпрос е кои са те за мен? Дори не знам как да се обръщам към тях“.
Цян и Сю, че срещата с дъщеря им е свалила огромна тежест от гърдите им и че искат да прекарват повече време с нея.
„Сега, когато се срещнахме, тя ни липсва още повече.“
