Момиче помолило свещеник да дойде и да се помоли за здравето на болния й легнал баща. Влизайки в стаята, свещеникът видял стол до леглото и си помисли, че са се приготвяли преди пристигането му.
— Ти ме чакаше? – попитал свещеникът.
— Не, кой си ти? – изненадал се бащата.
— Аз съм свещеник. Дъщеря тии ме покани да се помолим с вас за здраве. Когато видях празния стол до леглото ти, предположих, че знаеш за посещението ми.
— О, да, столът… – казал болният и, снишавайки гласа си, продължил:
„Не съм разказвал на никого за това.. През целия си зрял живот ходих на църква и слушах там през цялото време, че винаги трябва да се молите, че молитвата дава много на човек, стопля сърцето му.
Но всички молитви влизаха в едното ухо и излизаха през другото. Не можах да ги запомня, може би защото не ме засягаха. И тогава спрях да се моля. Само преди няколко години един добър приятел ми каза, че молитвата е просто разговор с Бог.
Той ме посъветва да седна на единия стол и да си представя, че на другия седи Исус Христос. Защото Той казва: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“. „И тогава му разкажи за всичко, което те тревожи, и слушай внимателно, както ме слушаш сега“, каза приятелят ми. Опитах – и ми хареса толкова много, че започнах да го правя всеки ден в 2:00. Но гледах да не види дъщеря ми, която би могла да си помисли, че съм полудял.“
Свещеникът се зарадвал за болния, посъветвал го да не спира да води подобни разговори с Бога, след което се помолил за него, благословил го и си тръгнал.
Няколко дни след този случай момичето дошло отново и казало, че баща й е починал. Свещеникът попитал:
— Как си отиде?
— Беше два часа следобед, когато баща ми ме повика до леглото – отговорило момичето. — Каза, че много ме обича и ме целуна. Отидох до магазина и когато се върнах, го намерих безжизнен. Но нещо в смъртта му ми се стори странно. В последните мигове той сякаш беше събрал всичките си сили, махнал е възглавниците и се преместил на стола, който стоеше до леглото му, и положил глава върху него. Така го намерих. Какво мислите, че може да означава това?
— Дай Боже всеки да си отиде така – отвърнал свещеникът, като изтрил сълзите си. Столът не е бил празен.
Вместо послепис
Това не е първият път, когато чета тази удивително трогателна история, изпълнена с дълбок смисъл, за празния стол, на който седя; самият Христос. И всеки път толкова ясно си представям възрастния мъж, който на стари години все още следва съвета на своя приятел.
И внезапно пред него се отворил такъв свят, че той вече не можел да издържи нито ден без молитви, които за него се превърнали в диалог с Господа. Ето какво прави истинската вяра с човека!
И това не е всичко! Двама души наведнъж – дъщерята на починалия и свещеникът, станали свидетели на истинско чудо. Защото разбрали, че всъщност столът не е празен. Самият Господ седял на него. Бащата на момичето коленичил на коленете Му и облегнал глава на Него, посрещайки мирно своя смъртен час. Както отбелязал свещеникът, дай Боже всеки да си отиде така…
